Два са основните жалона, които безспорно ще бележат бюджет 2009 – глобалната финансова криза и предстоящите догодина избори. Кой каквито и цифри да предлага, каквито и социални „мускули“ да надува или да недоволства от прекалени разточителства, няма как да не се съобразява с тези фактори. Искат или не, на първо място, управляващите ще трябва да следват макрорамка, която да покрива рисковете. Затова лансират и варианти – твърд и по-мек, като тези за бюджетния излишък например. Едно е той да бъде 3,5%, каквато беше първоначалната идея. Съвсем друго – 3%, както е заложено в момента, трето – ако е 2 на сто – опция, която не се изключва да бъде „задействана“ в движение. Ориентирът тук са чуждите инвестиции или по-скоро техният спад. Факт е, че хаосът на международните пазари вече удари по чуждите вложения, които намаляха с 1,2 млрд. евро за периода януари-август спрямо година по-рано. А лавинообразният дефицит по текущата сметка, който ще надхвърли 20% от БВП за т.г. и най-вероятно ще е още по-голям през следващата, се покрива именно от чуждите инвестиции. Според някои прогнози, ако тенденцията се засили, може да има рязък спад на стопанския ръст, фалити на фирми и дори вълна от безработица. Подобна „мобилност“ забелязваме и по отношение на икономическия растеж. Има два варианта за него - от 3 и 5%, въпреки че премиерът Станишев обяви, че очаква растежът да достигне и вероятно да надхвърли 5 на сто. Правителството е готово да изкупи всички налични държавни ценни книжа по вътрешния дълг. И това не е належащо, а резервна мярка... Другата основна особеност е фактът, че 2009 г. е изборна. Което означава и големи държавни харчове. По-голямата част от тях обаче е не толкова ефективна, колкото разточителна, и не толкова в полза на цялото общество, колкото облагодетелства региони, в които се очаква силна подкрепа за настоящите властимащи. Затова е и спорно доколко рационално е вдигането на парите за инфраструктура от 5,2 млрд. лв. на 5,6 млрд. лв. и дали не трябваше да се вложат в производството.