България може да се превърне в поучителен разказ за ЕС

Когато България се присъедини към Европейския съюз миналата година, смяташе се, че това ще постави началото на амбициозен тласък за модернизирането на тази страна от бившия съветски блок, така че накрая тя да бъде вкарана в общото европейско политическо русло.
В. "Интернешънъл хералд трибюн" Когато България се присъедини към Европейския съюз миналата година, смяташе се, че това ще постави началото на амбициозен тласък за модернизирането на тази страна от бившия съветски блок, така че накрая тя да бъде вкарана в общото европейско политическо русло. Остават само няколко седмици Сега, двайсет и два месеца по-късно, на българското правителство му остават едва няколко седмици, за да предотврати загубата на милиони евро европейски субсидии и да получи безпрецедентни санкции от Брюксел. За България са блокирани около половин милиард евро от европейските фондове. Те бяха замразени през юли след съсипващ доклад от Европейската комисия (ЕК), който заключаваше, че парите са били обект на измами и лошо управление. Тази седмица европейските власти ще извършат одит. Ако резултатите са лоши, България ще загуби 220 млн. евро ($277 млн.) от замразените пари, тъй като крайният срок за корекции изтича следващия месец. Без ангажимент към Украйна Бавният напредък на България в борбата със злоупотребите и липсата на присъди в случаи с корупция на високо ниво припомнят колко трудни са за интегриране бившите комунистически страни. След влошаването на отношенията между ЕС и Русия заради инвазията в Грузия Европа иска да подобри връзките си със страните на изток. Пътят към членство би бил очаквана стратегия. Страните от ЕС обаче се въздържат от подобни обещания. На срещата на върха ЕС - Украйна миналия месец ЕС обеща по-тесни връзки, но избягна всякакъв ангажимент към Киев за ясен път към членство в съюза. Българското и румънското членство са пример за това защо европейските представители предпочитат да бъдат предпазливи. Една от неизказаните на глас причини за приемането на България и Румъния през 2007 година беше те да бъдат задържани извън растящата сфера на влияние на Москва. Това е станало на определена цена - около 11 млрд. евро субсидии трябва да бъдат платени между 2007 и 2013 година, а европейските представители се боят, че повечето от тези средства може да бъдат източени от престъпници. 101 случая на нередности От юли насам българското правителство се стремеше да оставя впечатление, че предприема сериозни мерки за отстраняване на слабостите. Бяха разкрити още 101 нови случая на подозрителни нередности в разпределянето на европарите за земеделския сектор. По-рано този месец българският бизнесмен Марио Николов беше обвинен в криминално присвояване на земеделски субсидии от ЕС. Достигнал до медиите поверителен доклад на Службата за борба с измамите на ЕС (ОЛАФ) нарича бизнес империята на Николов „криминална бизнес мрежа“. Критиците от опозицията като например дясноцентристът Николай Младенов, член на Комисията по външна политика към Европейския парламент, не са убедени, че правителството е направило необходимите реформи. „Доверието трябва да бъде възвърнато - казва Младенов. - При това не само доверието на Брюксел, но и на хората в България. Трябва да сме сигурни, че реформираните процедури ще гарантират, че това няма да се повтори и отговорниците за нарушенията са арестувани и изправени пред съда. А цялата ситуация се отразява негативно върху проекти, по които няма нередности и от които страната има нужда.“ Притеснения и за Румъния Говорителят на ОЛАФ Алесандро Бутиче, изглежда, е съгласен. В свое изявление от понеделник той посочва: „Работата на правосъдните органи е все още под въпрос. Все още съдът отхвърля някои дела без убедителни аргументи.“ Представителите на ЕК са притеснени и за Румъния. По-рано този месец председателят на комисията Жозе Мануел Барозу подкани румънското правителство „да се отнася към борбата с корупцията по високите етажи на властта като към задача от национално значение“. Българските и румънските министри твърдят, че техните страни са подложени на доста по-сериозни проверки от онези, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. И свързват този педантизъм с повишеното обществено недоволство срещу разширяването. Това подозрение беше отхвърлено от говорителя на ЕК Марк Грей. По неговите думи в другите държави също са били открити слабости, но „за тези две страни ЕС наложи специален механизъм“, който да гарантира, че те се борят с проблемите. Задълженията трябва да се изпълняват „Когато се присъединиха, България и Румъния поеха някои задължения - обясни Грей. - И ЕС държи тези задължения да бъдат изпълнявани сериозно.“ Изследователят към Европейския съвет по външна политика Нику Попеску твърди, че проблемите на Румъния и България са дали нови аргументи в ръцете на опонентите на разширяването на ЕС. „Никой в ЕС не говори за присъединяване на Молдова и Украйна в близко бъдеще“, отбелязва той. Случаят с България и Румъния, на които беше определена дата за присъединяване, преди да са направили важни реформи, е предупреждение за ЕК да се отнася по-строго към потенциалните нови членове, в това число и Хърватия. А хърватите са изправени пред нови предизвикателства. През последната седмица страната беше потресена от убийството със скрит взрив на известния журналист Иво Пуканич. ЕС притиска Хърватия да вземе мерки срещу корупцията и организираната престъпност. „Случилото се в Румъния и България промени правилата на играта“, казва Младенов, българският член на Европейския парламент.

Станете почитател на Класа