Красен Йотов, експерт в Industry Watch Фактът, че Standard & Poor's обмисля преразглеждане на кредитния рейтинг на България, не е новина. Преди седмици и други големи агенции за оценка на инвестиционния риск направиха подобни изявления. Мотивите за евентуално намаляване на кредитния рейтинг на страната са известни отдавна и са многократно повтаряни през последните 2-3 години. От агенциите за кредитен рейтинг считат, че българската икономика е прегряла, което според тях е очевидно заради големия дефицит по текущата сметка, бързата кредитна експанзия, по-високата инфлация на потребителските цени, поскъпването на недвижимите имоти. Дефицитът по текущата сметка – резултат, а не проблем Дефицитът по текущата сметка не е основен проблем, той по-скоро е резултат от силния приток на външни капитали в страната. В този ред на мисли основно предизвикателство пред българската икономика е запазването на интереса на чуждите инвеститори към България. Другите аргументи на рейтинговите агенции също са спорни дотолкова, доколкото бързият ръст на кредитирането и ускорената инфлация могат все още да се обяснят с процеса на догонване. Проникването на кредита в икономиката, както и потребителските цени в България са все още на едно от най-ниските нива в ЕС. При интерпретацията на кредитните рейтинги трябва да отчетем и няколко особености. В исторически план оценките на кредитните агенции за инвестиционния риск, особено по отношение на развиващи се страни, са по-скоро консервативни. Нещо повече, кредитните агенции използват индикатори, приложими за развити икономики, но не и за развиващи се пазари. Обикновено рейтинговите агенции закъсняват със своите оценки, т.е. те отразяват по-скоро минали факти, отколкото потенциални заплахи. Поставени под натиск заради неадекватните рейтинги, които доскоро охотно раздаваха, големите агенции предпочитат да се презастраховат и затова са по-скоро песимистични в оценките си за България. От друга страна, евентуално намаляване на кредитния рейтинг на страната би се отразило негативно на настроенията сред международната инвестиционна общност, т.е. чуждите инвеститори вероятно ще станат по-предпазливи по отношение не само на България, но и на другите развиващи се страни. Това би увеличило цената на заемния ресурс, което може да окаже допълнителен натиск върху кредитирането. Ответната реакция на правителството е ограничена Възможностите за бърза реакция от страна на правителството са по-скоро ограничени. Една от възможностите е да се поддържа още по-консервативна фискална политика, като се ограничи разходването на бюджетния излишък. Поддържането на по-висок бюджетен излишък дава ресурс на държавата да се намеси при неблагоприятно развитие. Харченето на излишъка може да увеличи дефицита по текущата сметка и да ускори инфлационната динамика. Вероятността България да има нужда от финансиране от МВФ е относително малка на фона на рекордния (до момента) бюджетен излишък, както и натрупания значителен фискален резерв. За разлика от други страни от Източна Европа България няма бюджетен дефицит, а напротив – отчита висок бюджетен излишък. Държавният дълг също е на исторически ниски нива и може да бъде изплатен със средства от фискалния резерв. Затова и засега няма сигнали, че правителството страда от недостиг на финансиране. Банковата система засега също е стабилна. Минималните резерви, които банките са длъжни да поддържат, са 6 пъти по-високи спрямо еврозоната. Българските банки не отчитат преки загуби от кризата. Дори и да има известно ограничаване на външното финансиране, едва ли ще станем свидетели на масово изтегляне на чужди капитали, което да застраши стабилността на банковата система у нас. Общото между нуждата от финансиране от МВФ и намаляването на кредитния рейтинг е, че и двете събития биха били негативен сигнал към международните инвеститори и затова трябва да се стремим да избегнем подобни негативни сценарии, дори и в момента да изглеждат по-малко вероятни.