Централна и Източна Европа в разпръснат строй спрямо еврото. Новото българско правителство демонстрира оптимизъм по отношение на единната европейска валута, за разлика от някои други бивши комунистически страни от региона, като Полша. Това се казва в обширен анализ на Франс прес.
Латвия става от 1 януари част от еврозоната, съседна Литва смята да се присъедини през 2015, но останалите държави от Централна и Източна Европа не бързат да станат членки на клуба.
Някои като Унгария и България далеч не спазват изискваните критерии. Други като Полша и Чешката република смятат, че е по-изгодно да запазят националните си валути още известно време.
Според Шведбанк Литва има големи шансове да постигне целта си на 1 януари 2015. Нарастват изгледите Литва да спази критериите от Маастрихт. Със средна годишна инфлация, спаднала до 1,3%, най-вероятно е тя да влезе в еврозоната през 2015 г. - смята банката, още повече че курсът на литовския лит вече е обвързан с еврото от 2005 г., както и курсът на латвийски лат.
Полша се радва на растеж и се надява да спази до 2015 г. всички критерии от Маастрихт, но не бърза да приеме еврото. Нейният нов министър на финансите Матеуш Шчурек се съмнява в предимствата на европейската валута.
Предполагаемите изгоди от еврозоната - по-добро позициониране на икономиката относно достъпа до капитал и изгодната му цена, стабилност на чуждото финансиране – се оказаха фикция, изтъква той.
В Чешката република, която трудно излиза от продължителна рецесия, министерството на финансите и централната банка препоръчват да не се определя дата за въвеждане на еврото.
Според управителя на централната банка на Чехия Мирослав Сингер Прага би могла да приеме еврото най-рано през 2019, но тази тема не е сред приоритетите на новата управляваща коалиция.
Страните евроентусиасти в широкия смисъл на думата като Полша, Унгария и Румъния смятат въвеждането на еврото като неизбежно, но те изчисляват преди всичко цената и изгодата – не говоря само за правителствата, а и за населението – обяснява Витолд Орловски, експерт от ПрайсУотърхаусКупърс.
За унгарското консервативно правителство еврото е далечна перспектива. Когато мислим за присъединяване към еврозоната, не говорим за следващите години, а за двете и дори трите следващи десетилетия, заяви неотдавна премиерът Виктор Орбан.
В България правителството, което дойде на власт през май, демонстрира оптимизъм. Ще кандидатстваме за еврозоната, когато сме сигурни, че икономиката се е оттласнала, заяви финансовият министър Петър Чобанов, отговаряйки положително на въпрос дали това ще стане през четиригодишния мандат на сегашното правителство.
Румънският премиер Виктор Понта неотдавна се обяви за влизане в еврозоната през 2018.
Хърватия, която стана член на ЕС през юли, също проявява благоразумие. Като се има предвид високия ни дълг и продължителния период, необходим, за да бъде сведен дефицитът ни под чертата от 3% от БВП, Хърватия няма да може да кандидатства за еврозоната през следващите три или четири години, заяви хърватският министър на финансите Славко Линич.
Допитване на Евробарометър от август показа обаче, че 61% от хърватите подкрепят европейската валута срещу 34%, които са против.
Три от старите комунистически страни вече са членки на еврозоната. Опитът на Словакия и на Естония – присъединили се съответно през 2009 и 2011 г. - общо взето е положителен, за разлика от Словения, която възприе еврото през 2007 г. точно преди световната криза.
Словакия има инфлация от 0,5%, нейният БВП нарасна тази година с 0,9% след растеж от 2% миналата година; за 2014 г. прогнозата е +2,1%.
В Естония инфлацията се покачи до 5% в годината на присъединяването й към еврозоната, но падна на 3,9% през 2012 и на 1,5% миналия месец. Надеждата е нейният БВП да нарасне с 3% догодина след очакваните през 2013 г. 1,3%.
За разлика от тях външният дълг на Словения скочи три пъти. Нейният БВП спадна тази година с 2,7% и ще очаква нов спад от 1% тази година, след като миналата година се сви с 2,3%.