Вчера шефът на столичните социалисти Румен Овчаров представи листата на червените кандидат-общинари. С нея идвал краят на “модела Софиянски” в столицата. Това изказване много напомня на стария лаф за гущера и опашката. И гугутките в София знаят, че Овчаров и Софиянски за пред публиката на два пъти бяха съперници за кметския стол. Но по линия на хората си, които вкараха в общинския съвет, са и си останаха синджир марка. Брънки от този синджир се виждат и днес сред БСП -кандидатите за общинари. Трима от тях са наследени тъкмо от ерата на Софиянски. Но са фино скрити зад прогресивната сянка на юпито Георги Кадиев. И са смесени като невидимата лъжичка катран с медения глас на фолкпевеца Сашо Роман и с лъскавия имидж на бившия кукувец Петър Курумбашев в списъка на бъдещите съветници. Без червените общинари обаче, одобрявани лично от лидера на Софийското БСП, не можеше да бъде взето нито едно решение в СОС. А моделът “Софиянски”, срещу който така пламенно сега рецитира Овчаров, стана символ не само на плячкосването на столицата, но и на размиването на партийните граници в името на общата плячка. Моделът “Сакскобургготски”, който последва, имаше на какво да стъпи. Софиянски се скара със седесето, защото заложи на царя да разшири модела му в национален мащаб. А Овчаров беше един от малкото червени първенци, които държаха на коалиция с НДСВ още, когато на “Позитано” се правеха пред избирателите си на ущипани по болната историческа тема. Така че дори и по тази линия Овчаров и Софиянски са братовчеди. Истината е, че Софиянски се оттегли, но неговият модел погълна цялата държава. Какво изобщо е тройната коалиция? Една усмивка и шест шаващи ръце. Които утре ще бъдат осем.