Bloomberg Изведнъж озовали се срещу насрещното течение на най-лошата финансова криза от Голямата депресия насам, участници и шефове на Световния икономически форум (СИФ) разкриват, че много от директорите, които редовно се събираха в швейцарския курорт Давос в последните пет години, не са се вслушвали в предупрежденията на колегите си. Организаторите признават, че не са били достатъчно строги с финансовите босове, приемали са финансиране от тяхна страна и са им позволили да превърнат Давос в разюздан купон. „За тях това беше време за парти, казва 70-годишният основател и председател на СИФ Клаус Шваб. Изпуснахме ги от контрол. Главната тема вече не бяха бързината и комплексността, с които ни изненадват новите световни предизвикателства.“ Шваб споделя, че всеки път, когато е оспорвал логиката на движението на ценовия балон на жилищата, акциите и другите финансови инструменти, делегатите са поглеждали към него сякаш е недостойната за доверие Касандра. Главният оперативен директор на СИФ Кевин Стайнберг се опасява, че огромните суми, които са плащали звездите от Уолстрийт, за да фигурират в списъка на участниците в Давос, са заслепили организаторите и често са ги принуждавали да подкрепят становищата, исканията и статуса на знаменитите си гости. „Снабдявахме ги с онова, което искаха: трибуни за самостоятелни речи, луксозни хотели и ВИП обслужване. Неща, които не бихме позволили на никой друг“, казва 38-годишният Стайнберг. „Дадохме им импровизирана трибуна. Това беше политика. Опитахме се да сведем политиката до минимум, но не успяхме.“ Защитният механизъм на отрицанието По неговите думи СИФ е започнал да дава предупредителни сигнали още през 2003 г. Инвестиционните банки, застрахователните компании и хедж фондовете са били алармирани за системния риск, който разяжда основите на световната икономика. „Финансистите обаче не слушаха“, казва Шваб. „Многократно им беше повтаряно, че всеки сериозен анализ на основата на икономическите принципи показва, че ситуацията е доста нестабилна. Това беше отричане, класически защитен механизъм.“ През януари световните финансови титани и антуражът им се събираха в алпийското селце. В лобитата на луксозните хотели музиканти с флюгелхорни приветстваха пристигащите делегати. Сред тях се забелязваха имената на изпълнителния директор на Lehman Brothers Holdings Inc. Ричард Фулд, шефа на Freddie Mac Ричард Сайрън и американския финансов министър Хенри Полсън, редом с тези на звезди като Анджелина Джоли и Шарън Стоун. Стегнати в кашмирени палта и анораци с гъши пух, 2500-те „глобални лидери“ трябваше да присъстват на около 500 публични и закрити заседания, за да идентифицират икономическите проблеми, да изясняват тревожни пазарни тенденции и да скалъпват иновативни решения. Стайнберг си спомня настроението на някои от делегатите в Давос в периода между 2003 г. и последния януари. Не слушаха и това е „Беше си чиста безотговорност от тяхна страна, а резултатите са много по-съкрушителни, отколкото си представяхме“, казва Стайнберг, който е в екипа на СИФ вече над десет години. „До 2003-а свръхливъриджът на системата беше сред сериозните теми на разговор, но някои от 60-те корпоративни членове на СИФ от финансовия свят така и не разбраха колко голям проблем е това“, добавя Стайнберг. „Бяхме поканили най-големите световни икономически експерти, а финансовата общност изобщо не осъзнаваше колко полезни могат да й бъдат съветите им.“ По спомените на Шваб през 2005 г. делегатите от Уолстрийт били замаяни от разцвета на пазара, лесните пари и огромния натиск да поемат все по-големите рискове, да заемат повече и да преследват по-висока възвращаемост. Едно от заседанията на СИФ през онази година било на тема „Как да разпознаем следващия балон, преди да се спука“. Изпълнителният директор на Goldman Sachs Group Inc. Лойд Бланкфейн е бил модератор заедно със Сайрън, тогава изпълнителен директор на правителствено-спонсорирания ипотечен кредитор Freddie Mac. Това лято, заедно с Fannie Mae, той беше спасен от американското правителство за сумата от $200 млрд. Как да разпознаем балончетата? Мисията Бланкфейн-Сайрън, четем в програмата, е „Как да разпознаем, къде и кога е най-вероятно да се появят следващите балони и как да подобрим стратегията си за разпознаване и устояване на натиска от балоните“. И все пак Уолстрийт не се съобрази с решенията, предложени тогава, казва 44-годишният старши директор на СИФ У. Лий Хауел, който беше и инициатор на тази сесия. „Често се питам колко от присъстващите всъщност слушаха онова, което се обсъждаше“, казва Хауел. „Да. Знам, че американските финансисти не идваха в Давос, за да слушат.“ Друго заседание за „балони“ следващия януари е било посветено на недвижимите имоти с модератор Стивън Роуч, тогава главен икономист на Morgan Stanley, а днес председател на Morgan Stanley Asia Ltd. В програмата пише: „Резкият спад в цените на жилищата може да има страховити последици върху глобалната икономика. Само в САЩ 40% от новите работни места от 2001 г. насам са в бизнес, свързан със сектора на имотите. Предвид ниските лихви и свръхликвидността вероятно ни очакват и други балони.“ Разделяй и владей Стайнберг си спомня, че най-дискутираната „имотна“ тема сред някои делегати в хотел „Белведере“ е била „залагането за това коя е най-голямата зала, подходяща за парти, а не какво заседание протича в нея“. По думите на Стайнберг акулите от Уолстрийт са пристигали в Давос със стратегията „разделяй и владей“, т. е. на форума са се подмамвали нови клиенти и са „стартирали кампании за продажба“ вместо „колективни действия за облекчаване на очевидния системен риск“. Петдневният годишен форум, на който присъстват и учени, и изследователи, винаги е бил еклектичен. Състезанието на аудита върху леда на близкото езеро и полото на сняг в Сейнт Мориц са доста популярни атракции. Облеклото е неофициално. Лъскавите костюми от Уолстрийт, казва Шваб, вероятно бяха доста неподходящи за студената и откровена приятелска среда в Давос. „Снегът може да причини известен дискомфорт“, замисля се той.