Сп. "Икономист" „Набуко“ или „Южен поток“? Следващият американски президент ще трябва да реши. Или Европа получава природен газ от Иран, или Русия ще си гарантира осигуряването на енергийните доставки за континента за цяло едно поколение. Трудно е да се сравняват двата проблема. Иранските ядрени ракети биха били екзистенциална заплаха за Израел. Ако Русия продаде на Техеран ракетни системи и технологии за бойни глави или пък усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана (или наложи вето на санкции), това ще е от значение. За разлика от Иран заплахата на Русия за европейската сигурност е бавна и скучна история. В най-лошия случай Европа ще се окаже малко по-задължена на руските енергийни монополисти, отколкото е здравословно от политическа гледна точка. Но животът ще продължи. Европа възлага енергийните си надежди на широко обсъждан, но засега нереализиран независим газопровод. „Набуко“, както е оптимистично кръстен той (по операта на Верди, в която освобождават робите), е предвиден да пренася природен газ от Централна Азия и Каспийския регион през Турция към Балканите и Централна Европа. Това ще копира успеха на двата съществуващи тръбопровода през Грузия, които помогнаха да се отслаби хватката на Русия върху експортните трасета изток-запад. Международен газов картел Русия се опитва усилено да блокира „Набуко“. Москва възражда идеята за международен газов картел в Катар и Иран. Тя иска и да попречи на „Набуко“ чрез собствен конкурентен проект - изключително скъпия (12,8 милиарда долара) „Южен поток“. Подкрепен от „Газпром“ (газовия отдел на "корпорацията Кремъл") и италианската Eni, той е одобрен от Австрия, България и Сърбия. Проектът бе отложен с две години за 2015 г. Около него обаче цари оживена политическа дейност. Тази седмица Кремъл успя да накара Румъния, която досега протакаше подкрепата си за „Набуко“, да започне разговори за присъединяване към „Южен поток“. Както отбелязва Владимир Сокор, анализатор ветеран от фондация "Джеймстаун", това създава тъкмо онази борба, която Кремъл обича - европейски страни да се съревновават в опит да спечелят най-изгодната сделка от Русия. Така се разви европейската битка между Австрия и Унгария за мястото на най-привилегирован енергиен партньор на Русия в региона. Сега Кремъл привлече и Словения, за да увеличи допълнително влиянието си. Всичко това се получава, защото Европейският съюз (ЕС) спи на работното си място. Странно, но европейските лидери поддържат публично тезата, че двата тръбопровода не са конкурентни. Те назначиха за координатор на „Набуко“ пенсиониран холандски политик (Йозиас ван Аартсен), който не е посещавал наскоро (в някои случаи и никога) повечето важни страни в проекта. Основната причина за липса на интерес от частния сектор е липсата на природен газ. Огромните запаси са в Туркменистан, но Русия също ги иска. Осигуряването им за „Набуко“ ще изисква огромно съгласувано дипломатическо усилие от ЕС и САЩ. За целта ще е необходимо и изграждане на транскаспийски газопровод. Ястребите във Вашингтон Това не е трудно от техническа гледна точка (за разлика, по една случайност, от „Южен поток“, който преминава през дълбокото, токсично и каменисто дъно на Черно море). Но има правни препятствия, а и Русия и Иран може да наложат вето. Както Зейно Баран от института "Хъдсън" твърди в нов доклад, "между съдбините на двата газопровода има обратнопропорционална зависимост". Това е дилемата на САЩ. Приятелското отношение към Иран ще създаде огромни проблеми за Русия. Трасе през Иран, което заобикаля Каспийско море, би позволило туркменистански газ (и собствените богати запаси на Иран) да се стича към Турция и след това към Европа. Но същите американски управници, политици и анализатори, които са най-големите "ястреби" в политиката към Русия, гледат най-скептично към започване на преговори с аятоласите (или дори към идеята да си затворят очите за възможността ирански газ да преминава през подкрепен от САЩ тръбопровод). Ако Иран ясно покаже, че не иска да разруши Израел и да насърчава тероризма (и спре с цветистите изказвания по въпроса), той вероятно ще спечели огромни облаги. "Голямата сделка" между САЩ и Иран никога не е изглеждала по-съблазнителна - или по-неотложна.