Икономиките на Източна Европа може би са изправени пред бурни времена заради финансовата криза. Дори и западните банки да запазят спокойствие, политическите последици може да са още по-големи, пише сп. "Икономист" в обширна статия под заглавие "Кой е следващият?" Страни като бившите комунистически в Източна Европа са изложени на особено голям риск при финансови сътресения. Първо, защото растящите чуждестранни инвестиции означават голям дефицит по текущата сметка. Второ, защото е малко вероятно техните централни банки и правителства да успеят да осигурят финансовите "муниции", които се използват във войната с финансовата криза на Запад. В най-добрия случай регионът ще понесе нови шокове, които ще се нуждаят от външна помощ от кредитори като Международния валутен фонд. В най-лошия някои страни ще са изправени пред преструктуриране на дълга, срив на местната валута и депресия, което предвещава и политически хаос. Поразително неравновесие Повечето нови членки на ЕС, като Полша, са в по-силна позиция и там кризата няма да нанесе чак такива щети. Възможно е по-уязвими да са най-бедните нови членки на ЕС - Румъния и България. Засега растежът в двете страни остава стабилен. Но неравновесието е поразително: дефицитът по текущата сметка на България през тази година вероятно ще бъде 24 процента, отбелязва "Икономист". Въпросът е колко външна помощ ще получат двете страни. За разлика от балтийските държави, на които се гледа с добро око, ентусиазмът да се спасява България вероятно ще е по-малък заради неуспеха на властите в София да спазят ангажимента да се справят с организираната престъпност и корупцията. Това е и по-големият проблем на Източна Европа - не толкова финансовите колебания и слабости, а корумпираната и некомпетентна политика. Лидерите там изпитват трудности да управляват ефективно дори в добри времена. Какво ще стане, ако чуждите инвеститори се стиснат, а растежът се забави или спре?