„А, чакаме Годо“, заявяват двама от героите в пиесата на Самюъл Бекет, и продължават да правят... нищо. Всъщност Годо, предполагат те, ще оправи проблемите им и от бедни ахмаци ще ги превърне в особи. Изглежда това правят и шефовете на родния футбол, начело с президента на БФС Борислав Михайлов. Той дори отиде при Големия шеф Блатер да му дава обяснения и да търси подкрепа. Това добре, трябва човек да си има приказка с началника. Ама това не е свършена работа. Футболът ни бе ударен от торнадото „съдийски скандал“, после от смерча „уредени мачове“, неколцина от ръководителите се оказаха корумпирани, а действия от страна на БФС няма (ще дойде Годо). При такива сътресения е крайно наложително, ако шефът си е на мястото, да отдели плявата от зърното. Ама не! Заговори се за извънреден конгрес и започна едно лобиране, та чак свят да ти се завие. Само и само да се вземе/запази властта. За състоянието на играта се съди по случващото се на терена. За два дни, нито дори за две години, не може да се очаква качествен скок в представянето на футболистите, естествено. Такъв няма и да има още 20 години, защото всичко си е по старому. Пак реферски аванти, предварително известни, пак „лягане“ в името на уговорки, пак съмнения. Накрая се оказва, че Михайлов и съмишлениците му са направили така, че да могат да командват футбола у нас без проблеми. Значи те са се оправили, а за всички други остава да чакат Годо. Между впрочем в пиесата Годо така и не идва.