Галина Белева Промените в климата се случват много по-бързо, отколкото предвиждаха най-добрите учени в света, и ще предизвикат сериозни бедствия, ако не се предприемат мерки в глобален мащаб, сочи нов доклад, цитиран от в. „Дейли телеграф“. „Екстремни климатични явления“, подобни на горещото лято през 2003 г., което причини смъртта на 35 хил. души в Южна Европа, ще се случват все по-често, предупреждават от Световния фонд за дивата природа (СФДП). Великобритания и Северно море все по-често ще бъдат връхлитани от мощни циклони, а предвиденото покачване на морското равнище ще се удвои до над един метър, което ще изложи големи крайбрежни райони на риск от наводнения. Спад в реколтите и разпадане на екосистемите на сушата и във водата предвижда още мрачният доклад на международната природозащитна организация. От СФДП призовават Европейския съюз да даде пример на останалата част от света, като приеме пакет от предизвикателни цели за намаляване на парниковите емисии, за да подпомогне борбата срещу последствията от климатичните промени и да задържи увеличаването на температурата под 2 градуса. Според организацията докладът на Междуправителствения комитет за промените в климата (МКПК) от 2007 г. – изследване за глобалното затопляне на 4000 учени от над 150 страни – вече е остарял. Докладът на СФДП „Климатичните промени: по-бързо, по-силно и по-скоро“ съдържа обновена научна информация и твърди, че глобалното затопляне далеч надхвърля прогнозите на МКПК. Като пример за това от фонда посочват Арктика, където ледовете започват да се топят 30 години по-рано от предвиденото и до пет години може напълно да изчезне – нещо, което както СФДП твърди, че не се е случвало от един милион години насам. Това може да доведе до внезапни и резки промени в климата, а не до постепенните изменения, предвиждани от МКПК. Протестът на малките от ЕС В своя доклад от фонда призовават ЕС да се обвърже с намаляване на емисиите до 2020 г. с най-малко 30% под нивата от 1990 г. и да предостави финансова помощ на развиващите се страни, за да могат те да намалят емисиите си и да се подготвят за неизбежните последици от промените в климата. Междувременно на заседанието на Европейския съвет в Брюксел миналата седмица ангажиментите на ЕС към амбициозните екоцели станаха поредната жертва на световната финансова криза. Няколко страни членки, сред които и България, се опълчиха срещу искането на блока за намаляване на парниковите емисии, които според тях ще струват твърде скъпо. Бунтът на осемте страни, водени от Италия и Полша, хвърли в хаос мисията на ЕС за глобално пост-Киото споразумение за парниковите емисии. Френският президент Никола Саркози, председателстващ ЕС в момента, поведе призива към страните членки да се придържат към поставените пред тях цели. Повечето от страните, които искат да избегнат тези цели, са бившите комунистически страни, които твърдят, че вече са премахнали индустриите, главни причинители за замърсяването на околната среда, наследени от комунистическата епоха. Полският премиер Доналд Туск обяви, че неговата страна заедно с България, Унгария, Латвия, Литва, Румъния и Словакия ще устоят на всеки опит целите да бъдат прокарани. "Ние искаме пакет от мерки за борба с климатичните промени, които да гарантират, че по-бедните страни – членки на ЕС, ще оцелеят", заяви Туск.