Евгений Дончев Докато чаках оня ден трамвая на „Попа“, реших да си направя собствено проучване на проблема със столичните задръствания. Преброих стотина автомобила, които преминаха в посока „Витошка“. В 74 от тях нямаше друг човек, освен шофьора. Това ме наведе на някои размисли. Първо, европейските статистики, че българите са просяците на Европейския съюз, нищо не струват. Бензинът ни е един от най-скъпите в Европа, а голяма част от софиянци умират да се возят сами в колата си. Значи, ако ни водят за най-бедни, то Евростат не отчита сивата икономика, която допълнително пълни джоба на българина, затова си позволява разкоша сметката му за бензин да набъбва като брояча на такси менте, докато стои на едно място. За нервите, скандалите и катастрофите тук не иде реч, защото задръстванията са странична щета от наплива към големия град. Второ, ако хаосът по столичните улици е проблем на кметството, то напливът към София е пряка последица от дългогодишната държавна политика за убиване на икономиката в провинцията. Виж, в София, работни места – колкото искаш. Колко са колите с регистрационни номера от вътрешността на страната Нямах време да направя следващата справка – за броя на тези автомобили. Но е пълно с такива, които увеличават броя на търкалящите се по улиците към 1 милион софийски МПС-та. При тези задръствания трамваят по моя скромна преценка е най-бързото превозно средство в днешна София. Нищо, че се клатушка едва-едва като някакъв дилижанс в Дивия автомобилен запад. И че в пикови часове е натъпкан до пръсване. Но поне е сравнително редовен, а с желязната си маса вдъхва все пак някакъв изначален страх у автомобилните шофьори. Или поне на някои от тях. Та във връзка със задръстванията онзи ден Столична община пак лансира „революционната“ идея да въведе такса център. Казвам пак, защото това се случва периодично през няколко години, обикновено когато наближават избори. После идеята потъва в забвение. Както и да е, това е единственият начин да се пътува по-бързо. Перифразата на лозунга на бившия премиер Димитър Попов „За Бога, братя, не пътувайте“, няма да свърши работа. Защото българинът се води само от собствените си интереси, а както стана ясно, те му диктуват да си кара колата напук на всичко, най-вече сам. Безотказна система Само че като въвежда такса център, общината да го направи като хората по белия свят. В Сингапур например (нищо, че е в Азия), още в края на 80-те години действаше безотказна система за икономическа принуда на шофьорите, които тогава караха 1,5 милиона коли при население от 2,5 милиона души. Това, което властите бяха определили като център (ама не в размити понятия както в София – тесен и широк), се снимаше 24 часа от видеокамери. Впрочем, те току-що бяха излезли на мода и Сингапур веднага ги въведе в обществена употреба, тъй като лозунгът на държавицата беше The Best from the West - най-доброто от Запада. Кадрите запечатваха не само номерата на колите, а и колко души са в тях. Следваше такса: за сам човек – примерно 100 местни долара, за двама – 75, за трима – 25, а за четирима не се плащаше нищо. След което данъчните изпращаха квитанции за таксата. И сингапурците си плащаха, защото там няма „няма“, или пък гледаха да се возят по-ефективно. Ползата от тази система за София ми се вижда очевидна, особено ако друснат по-здрава такса за празните коли. И ако данъчните си вършат работата като сингапурците. От една страна катаджиите ще излязат от храстчетата и ще се занимават с видеонаблюдение, както подобава на XXI век. Освен това ще се декорумпират, защото няма да имат пряк контакт с нарушителите. Друга полза е, че ще стимулира българите да работят повече, ако искат да пътуват комфортно. Сега си плащат само бензина, за да се бутат като моторизирани човекоподобни по улиците. И накрая, ще принуди общината не само да сменя овехтелите „Икарус“-и с „Мерцедес“-и, както гласи последното предложение, а и генерално да подобри градския транспорт. Това означава повече превозни средства, съответно и работни места, и редовни до секундата автобуси и тролеи. Защото приходите от такса център трябва да отидат за градския транспорт – както е в Лондон например.