Станка Динева Само ще мине край нас ли световната финансова криза, или направо ще ни попилее? Ако се съди от изказванията на управляващите, по-скоро ще я усетим като лека хрема в разгара на грипна епидемия. Събитията през последните месеци обаче показват, че финансовата криза вече е добила размерите на пандемия. А когато се зададе подобно бедствие, дългът на управниците на една държава е да предупредят хората как да се предпазят и да предложат мерки, които ще минимизират ефекта. Така е в белите страни. У нас е някак наопаки. Точно когато правителствата на най-развитите пазарни икономики започнаха да наливат милиарди за спасяването на банките в България гласуваха разпределението на бюджетния излишък. Почти 1,4 млрд. лв. поемат към неизвестните изпълнители на приоритетните дейности, които управляващите определиха. По същото време президентът и Сенатът на САЩ не прибраха от икономиката на страната, а наляха 700 млрд. долара в затъващите трезори, за да ги стабилизират и да върнат доверието към тях. Българският кабинет също предприе мерки. От 1 януари 2009 г. ще бъдат гарантирани 100 хил. лв. от спестяванията ни. От началото на следващата година гаранции получават и средствата в задължителните доброволни пенсионни фондове, които отлежават по сметки по банките. А дотогава? По любопитното е, че със средствата, заделени от нашите депозити за гарантиране срещу евентуални фалити на трезори, държавата се кани да даде гаранции и за междубанковите кредити. Както казва народът, с чужда пита помен прави. Колкото и да твърдят обаче управляващите, че у нас криза няма, числата сочат, че нещата не стоят съвсем така. Данните на БНБ за депозитите и кредитите са, меко казано, притеснителни. Към края на 2005 г. българските фирми и граждани са спестили 18,417 млрд. лв. По същото време банките са отпуснали 18,029 млрд. лв. заеми. Година по-късно депозитите са скочили 24,288 млрд. лв., а кредитите – 22,299 млрд. лв. В края на 2007 г. населението и компаниите са депозирали в трезори 32,322 млрд. лв. Изтеглените кредити са 36,634 млрд. лв. До края на юни тази година депозитите са 33,974 млрд. лв., а кредитите 44 млрд. лв. За три години спестяванията на фирмите и гражданите са се увеличили с 15,557 млрд. лв. През същия период от време дълговете са нараснали с 25,971 млрд. лв. Разликата от над 10 млрд. лв. идва от онези чужди инвестиции, които ние приветстваме на влизане в България и оплакваме, когато си тръгнат. След тях обаче остава бремето на 10-20-годишното изплащане на заемите, които ще съпътстват целия съзнателен живот на поколения българи. Съвсем скоро ще усетим и последващия ефект на кризата – намаляването на производството, свиването на доходите и безработицата. Очакванията са тогава процентът на необслужваните кредити рязко да скочи. Сега той се движи около 2%. Точно за това време трябва да се готви кабинетът. За тогава трябваше да спастри превишението на приходи над разчетеното. Защото експертите са на мнение, че „окото на бурята“ ще ни удари точно по време на изборите. Тогава на хората ще им е все едно колко благородни са били каузите, за които са похарчени парите. По изчисления на бившия финансов министър проф. Христина Вучева българското правителство в момента разполага с около 4 млрд. лв. от общо 11-милиардния резерв. (Останалите са инвестирани в първокласни държавни ценни книжа на страни като САЩ, Германия и други. Каква им е днес съдбата - никой не казва.) Към тази сума трябва да прибавим двата милиарда излишък от тази година. Разбира се, 6-7 млрд. лв. са нищожна сума на фона на милиардите, които наливат развитите държави, но и с тях може да се направи нещо, ако се действа разумно. Алтернативата е отново да се върнем в прегръдките на Международния валутен фонд, както направи Унгария.