New York Times В последните години след бума на Уолстрийт американците често говореха за Европа като за континента на преяждането и на ваканциите, но не и на икономическите иновации. Разбира се, Лондон си остана финансов център, но беше по-скоро блестящото изключение, издуто от петродоларите от Русия и Персийския залив, един център на ненормално оживление в иначе сънливия континент. Този образ обаче със сигурност е претърпял някои промени, след като през последните 10 дни европейците се оказаха доста по-бързи от американците в изравянето на корените на глобалната финансова криза. Независимо че изоставаха на фронта на иновациите. Невероятен обрат Овладели първоначалното стъписване, европейските лидери изработиха план за финансово спасение, от който именно Вашингтон взе пример. Невероятен обрат от обичайния ход на процесите от последните десетилетия. Американското финансово министерство реши да изостави своя първоначален план за спасение, подкрепен от Конгреса, и пряко да инвестира $250 млрд. в американските банки. Болтчетата и гайките в конструкцията бяха създадени дни по-рано от европейските лидери в дискусиите по програмата за спасение на тяхната собствена финансова система. Така британският премиер Гордън Браун и френският президент Никола Саркози се озоваха начело на парада в ролята на мъдрите главнокомандващи. И вече обмислят ново споразумение „Бретън Уудс на XXI век“. Парадоксално, но лидерите на страната създателка на следвоенната финансова система от Бретън Уудс, Ню Хемпшир, предпочитат засега да стоят далеч от големите планове. Саркози заяви на европейските лидери в Париж, че се надява „буквално да пренареди основите на финансовите системи“. С. Фред Бергстен, директор на Института за международна икономика „Питърсън“ във Вашингтон, привърженик на центристката икономическа политика, обобщи седмицата по следния начин: „В процеса на търсене на отговор на кризата европейците и най-вече британците поеха водачеството и САЩ смениха посоката, следвайки ги“. И пазарите отговориха подобаващо. Когато миналата седмица фондовите борси по света поеха в обратна посока нагоре след паническия си бяг надолу по-рано през месеца, европейските акции бяха големите печеливши. Те затвориха седмицата със скок от 8,2% в сравнение с повишението от 4,5% на Уолстрийт. Много европейци не можаха да сдържат победоносните си възгласи. Старомодна и погрешна представа „Европейският капитализъм е по-подготвен да посрещне предизвикателствата на настоящата финансова криза“, писа наскоро холандски вестник. В Лондон, където съгласието на правителството да последва САЩ в Ирак все още предизвиква яростни реакции, властите побързаха да подчертаят, че този път не са вървели по стъпките на Вашингтон. „Няма никакво съмнение, че именно британският план беше изкопиран от САЩ“, ликува Лиън Бритън, бивш министър на вътрешните работи в кабинета на Маргарет Тачър и висш служител на Европейската комисия. „Показахме, че американската представа за Европа като икономически труп е старомодна и погрешна.“ „Европа показа, че има капацитет да отговори на евентуална криза по-бързо от САЩ, добавя той. – САЩ преживяха няколко седмици на родилни мъки, за да измъдрят някакъв план за спасение.“ Не всички обаче са толкова ентусиазирани и уверени в бъдещето. Наистина, действията от последните дни бяха доста разумни, но не компенсират продължителното отричане на проблемите с кредитирането в самата Европа. Накрая лидерите все пак признаха, че световната финансова система е пред колапс. Тази колебливост тревожи Жан Писани-Фери, бивш финансов съветник на френското правителство, в момента директор на изследователския център Bruegel в Брюксел. „Доста дълго време те ни уверяваха, че кризата е там някъде далеч в САЩ и няма да ги засегне“, добавя той. Всъщност в Европа има още много проблеми, най-сериозните от които са високата безработица и вероятността от продължителна рецесия, след като Великобритания, Ирландия, Испания и някои други пострадаха от спукването на балона на недвижимите имоти. Франция, Германия, Швейцария, Испания и Великобритания трябваше да се обединят, за да платят повече от $1 трлн. за спасение на финансовите си институции. А това поставя под въпрос всяко твърдение, че европейските банкери са по-умни или по-благоразумни от американските си колеги. И вместо да се любува на предвестника на първите слънчеви лъчи, Писани-Фери смята, че координираният хор на европейските лидери от миналия понеделник е отдавна чаканата смяна на посоката от обичайния полиран стил към истинска политика. Независимо дали е еднократен завой или първи знак за нов модел, Ричард Портес от лондонския Център за изследване на икономическата политика съзира стабилната основа на европейската стратегия. Докато Конгресът и Белият дом се насочиха към просто закупуване на стотици милиарди лоши ипотечни заеми, лидери като Браун се стремяха към по-дълбоки промени в основни сфери. А именно – оздравяване на взаимното доверие на самите банки. Ето защо тактиката на европейските правителства – да станат инвеститори от последна инстанция и гаранти на междубанковите заеми, успя да спре паниката, която доведе до близо 20% срив на Уолстрийт само за седмица. Слаб растеж и склероза Андрю Моравчик, професор по политика и международни отношения в Принстън, предполага, че този път по изключение опитът от следването на европейския пример може да се отрази на вътрешната политика в САЩ. „Американците, особено консерваторите, имат особено отношение към Европа. Смятат я за свръхрегулирана, следователно страдаща от слаб растеж и евро-склероза, обяснява Моравчик. – Сега обаче тази картина може да се промени и европейската концепция за регулацията да се радва на значително уважение.“ Според него подобно развитие може да окуражи американските политици и гласоподаватели да хвърлят още един поглед на т.нар. трети път - прагматичния среден път, който избягва от догматично либералните или догматично консервативните посоки. За момента Европа е в синхрон със САЩ, което обаче може да не продължи дълго. Според Марио Монти, бивш шеф на антитръстовата група към Европейската комисия и поддръжник на свободния пазар, „криза като сегашната ще донесе или разединение, или по-нататъшно обединение“.