В. "Гардиън" Този година не беше добра за НАТО. Тя започна с големи надежди в неоконсерваторски дух, че Грузия и Украйна може да получат план за действие за членство на срещата на високо равнище в Букурещ през април. Но се случи нещо безпрецедентно – американският президент получи вето от своите европейски съюзници, най-вече от германския канцлер Ангела Меркел. След това дойде опитът на Грузия да си възвърне Южна Осетия със сила и последвалото нахлуване на Русия в независима съседна държава. НАТО беше обвинена и от двете страни: от грузинците – за това, че дава обещания за гарантиране на сигурността, които не може да изпълни, а от руснаците – че си навира носа в задния им двор. Междувременно далеч от Кавказ първата в историята сухопътна операция на НАТО в Афганистан вървеше от зле към по-зле. Над 70 ограничения Нищо чудно, че един от висшите военни в Алианса даде онзи ден мрачна оценка на здравословното състояние на НАТО. Главнокомандващият обединените въоръжени сили на НАТО в Европа генерал Джон Крадък описа седемгодишната кампания в Афганистан като колеблива. Той каза, че членовете на Алианса са били нерешителни при политическото си ангажиране в една мисия, която е била затруднена от над 70 ограничения, налагани от държавите върху техните контингенти. Военният успех над талибаните беше подкопан от ширещата се сред режима в Кабул корупция. Поставени пред избора между талибанското правосъдие, считано за бързо, чувствително към културните различия и некорумпирано, и системата на правителството – бавна, бюрократична и пропита от корупция, афганистанците доста често избираха първото, заяви генералът. Но това беше нищо в сравнение с анализа на генерала относно вътрешните предизвикателства за НАТО. Алиансът не успява да определи своите цели след края на Студената война; нещата, с които се е заел, надхвърлят способностите му; няма система за общо финансиране, а системата му за вземане на решения е тромава. Списъкът не свършва дотук. Около 80 дни са необходими например, за да бъде отговорено на спешно искане на полеви командир за доставка на допълнително оборудване. Генералът настоя за цялостна реформа на НАТО, за нова стратегическа концепция за XXI век. Това обаче не е достатъчно. Дори без предизвикателството на възраждаща се Русия или постоянните националистически надигания на пущуните НАТО е притисната под тежестта на противоречията вътре в самата организация. Разпадането на Съветския съюз предостави удобна възможност за установяване на нова структура на сигурността в Европа. Тя беше пренебрегната от победителите, които считаха, че НАТО може да бъде крепител на демокрацията от западен тип. Изгледите за поражение в Афганистан би трябвало да подтикнат членовете на Алианса да мислят радикално за структури на сигурността, които биха се ползвали с колективна политическа подкрепа. Ако те се провалят и този път, това ще бъде усетено най-напред в Европа.