Днес в Европа цари широк консенсус, че решението да се позволи на Гърция присъединяването към еврозоната е било грешка. По ирония на съдбата единствената страна, в която това мнение не се споделя, е самата Гърция. Дори след 6 години на рецесия, 26 % спад в производството и безработица от 27 на сто гръцкото правителство дълбоко вярва в единната валута, а 69 % от населението подкрепят членството в еврозоната, показа проучване на Изследователския център Pew.
Но това може би не е изненадващо, защото кризата не падна като гръм от ясно небе. Гърция пропусна много възможности през последните десетилетия да реформира колабиралия политически и икономически модел, белязан от шуробаджанащина, корупция, бюрокрация и прекомерно задлъжняване. Сегашната криза може да е последната възможност за Гърция да се превърне в ефективна модерна държава. Способността й да го направи ще бъде подложена на тест още в понеделник, когато международните кредитори се завръщат в Атина за дълго отлагания пореден преглед на напредъка по спасителната програма. Правителството е в цайтнот да постигне сделка с тройката от МВФ, ЕЦБ и ЕС за покриване на прогнозирания недостиг между 500 милиона и 2 милиарда евро в бюджета за следващата година. В същото време то трябва да се съгласи на нови съкращения, които ще играят роля в това как еврозоната планира да покрие очакваните 10 милиарда евро недостиг в бюджета за 2015 и 2016 г.
Атина смята, че има добри основания примката да бъде разхлабена до известна степен. За пръв път от началото на кризата икономическите прогнози се ревизират нагоре, като икономиката се очаква да се забави с по-малко от 4 на сто тази годин, в сравнение с прогнозирания през юли от МВФ спад от 4,2 на сто. Някои анализатори дори предвиждат завръщане към растежа през 2014 г.
Сега правителството е уверено, че ще има лек базов бюджетен излишък преди плащанията на лихвите тази година – забележителен обрат от дефицита от 15 на сто през 2008 г. Дефицитът по текущата сметка от 11 на сто през 2008 г. в общи линии е ликвидиран. В същото време безработицата изглежда се е стабилизирала и разходите за труд на час сега са с 30 на сто под равнището от 2008 г., възстановявайки голяма част от конкурентоспособността на страната, която бе загубена през предишното десетилетие, отбелязва Alpha Bank.
Няма съмнение, че тройката кредитори трябва да вземе трудно решение, балансирайки политическия натиск върху всички страни, за да определи като успешна гръцката програма срещу необходимостта от прекрояване на сегашните помощи. Но каквато и сделка да постигне Атина върху бъдещото финансиране и фискалните мерки, изглежда невъзможно тройката да отслаби натиска за мащабните реформи: ако го направи, това би било предателство към всички гърци, които продължават да вярват в еврото.
По „Уолстрийт джърнъл“