В. "Московский комсомолец" Днес ще има президентски избори в Азербайджан. Мнозина се чудят: "Как така избори? Защо нищо не се чу за тях?" Трайното мнение, че в ОНД изборите винаги означават някой "оранжев" революционен площад и улични сблъсъци, този път няма да се оправдае. Изборите ще минат кротко, "без шум и пушилка". И ще бъде преизбран сегашният президент Илхам Алиев. Наистина освен него в изборите се канят да участват още петима или шестима претенденти. В Баку обаче няма никаква шумотевица покрай вота, дори не се знае много-много кои са всъщност тези конкуренти. Допреди три години най-известните опозиционери неуморно митингуваха, обикаляха Москва, Вашингтон, европейските столици и убеждаваха всички, че синът на Гейдар Алиев няма да се справи с наследството на баща си. Сега те за пръв път успяха да преминат към съвместни действия - дружно се отказаха да участват в изборите. Впрочем петимата, взети заедно, надали биха събрали и 20 на сто от гласовете. През последните пет години Азербайджан невероятно се промени. Страната все повече напомня някакъв Кувейт в началото на нов икономически подем. Баку се е превърнал в огромна строителна площадка. През последните пет години бяха създадени 700 000 работни места, доходите на населението нараснаха 2,5 пъти, средната заплата - тройно. През четири от петте години управление на Илхам Алиев Азербайджан бе на първо място в света по растеж на БВП - през 2005 г. БВП се увеличи с 26,4 на сто, през 2006 г. - с 34,5 процента (!), през 2007 г. - с 25 на сто, а през тази година се очаква растеж от 18 процента. Не ще и дума, Илхам Алиев се опираше на резултатите, постигнати от баща му. Но и той самият, което си е чиста истина, изобщо не обърка конците. Преди три-четири години западният печат, особено в САЩ, постоянно даваше грузинския президент за пример на азербайджанския. На Саакашвили и харизмата му била по-голяма, и английският по-добър, и народът повече го обичал... Но ето че мина съвсем малко време и в очите на същия този Запад Саакашвили бавно, но сигурно се превръща в "оня откачалник". Той се показа не само като авантюрист, не само като престъпник, но и като страхливец, като много слаб политик. Станал инструмент на един-единствен глобален играч в региона - САЩ, той изцяло изгуби възможността да води самостоятелна политика. Свободата да маневрира Алиев пък, макар че имаше много повече основания за реванш и шансове да успее, не разпали война в Карабах. Не се превърна в марионетка нито на Москва, нито на Вашингтон. Сполучи да изгради изгодни икономически отношения и със Запада, и с Русия. Не се скара и с Иран, като не позволи страната му да бъде превърната в плацдарм срещу една съседна държава. Поддържайки много тънко равновесие, Илхам Гейдарович запази не само свободата да маневрира. Той съумя да опази своята малка, но твърде важна в стратегически план страна, така че да не бъде "изядена" от един или друг великан. Нещо повече, за тези великани той вече е ключов играч в Южен Кавказ, чиято балансирана, често пъти много тънка политика дава възможност, макар и с големи усилия, да бъде запазен мирът в целия регион. При всяко положение днес всички волю-неволю опират до него. След южноосетинско- грузинския конфликт в Баку мигом пристигна Дик Чейни, а малко по-късно Дмитрий Медведев лично покани азербайджанския лидер в Москва. Тъкмо по време на сраженията за Цхинвали и бомбардировките на Поти авторитетът на Илхам Алиев в страната му стигна особено високо ниво.