И през септември инфлацията дръпна нагоре, макар и с 1,1%. Но на годишна база гони завидните 13,5%. Простите сметки показват, че трудно ще се оправдаят очакванията на властимащите този показател до края на 2008 г. да бъде под 10 на сто. Едно обаче са очакванията и пожеланията, друго - какво ни сервира практиката. А то е, че отпусканите компенсации на заплати и пенсии са предварително „изяждани“ от поскъпването на живота. Пък и да не забравяме, че на тази база се преизчисляват още куп други административни харчове. За спестявания - и дума не може да става. Новият ценови удар с поскъпването на газа и верижното му отражение в стоки и услуги обаче тепърва ще се калкулира. Макар и с „отложен“ ефект от месец-два. И току-виж се пренесъл в януарските изчисления на статистиката. Играта на цифри обаче не грее. Цените на всички стоки по света играят - ту надолу, ту нагоре. Братята китайци и индийци са вече 2 милиарда и така консумират, че искат още и още. Американците ги тресе финансова треска, а рецесията чука на вратата на Стара Европа. Благодарение и на това процентите си се трупат, а реалната стойност на инфлацията силно удря джоба на българина. Но защо не си го признаваме, а си крием главата в пясъка? Най-стряскащото е, че въпросното поскъпване стигна 14 на сто в по-топлите месеци, когато традиционно разходите на домакинствата са по-малки. Защото в големите горещини се консумира по-малко, а и няма големи харчове за отопление. Дори някой може да се излъже и да отиде на работа без кола. Но с първия сняг животът автоматично поскъпва. Така че, както правителството се надява на инфлация под 10%, така и на нас ни остава надеждата времето да е хубаво, а зимата да не е много студена.