Матю Бенджамин и Майкъл Маккий Блумбърг Американските и европейските фондови пазари продължиха да падат и след като Федералният резерв понижи основната си лихва в съгласувана акция с централните банки в Европа, Канада и Китай. Инвеститорите са обхванати от паника, която според психолозите и историците не е рационална и може да се засили. Те не купуват акции и не отпускат заеми чрез закупуването на облигации, понеже изведнъж се притесниха, че може да не бъдат върнати. Банките също редуцираха кредитирането. „Хората обикновено вземат решенията си, обмисляйки най-добрия и най-лошия сценарий“, казва Джордж Лоуенщайн, професор по психология и икономика в университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг. „В момента образът за възможно най-лошия вариант е по-ярък в съзнанието им.“ Страхът, сковал кредитните пазари, пречи на хората да продават апартаментите си и да купуват нови коли, а повечето пазаруват само неща от първа необходимост. Потребителските разходи представляват две трети от брутния вътрешен продукт на САЩ, така че ако американците затворят портфейлите си, рецесията е почти неизбежна. Опасенията, че свиването на икономиката ще смачка корпоративните печалби, смъкнаха индустриалния индекс Dow Jones с 30% от началото на годината, а S&P 500 падна с 33 на сто. Страхът от загуби задуши принципа на Джон Мейнард Кейнс, че инстинктивно сме програмирани да действаме, а не да бездействаме. Последни на опашката „Всички се притесняват дали ще си получат парите“, казва Уилям Силбър, икономист от Нюйоркския университет и автор на книгата „Когато Вашингтон затвори Уолстрийт – великата финансова криза от 1914 г.“ Това е нещо нормално за отделния човек, но паниката възниква именно когато всички едновременно се опитват да се защитят. „Никой не иска да остане последен на опашката“, казва Силбър. Според икономистите страхът е полезен в малки дози. Десетилетия след 30-те години спомените за Голямата депресия тушираха свръхоптимизма и ни предпазваха от надуването на ценови балони. Днешните страхове обаче достигнаха интензитет, който преувеличава значението на всеки къс допълнителна информация и създава порочен кръг, смята Херш Шефрин, който преподава бихейвиористки финансови теории в калифорнийския университет „Санта Клара“. Индексът VIX, шеговито наричан на Уолстрийт индекс на страха, следи разходите за използването на опции като застраховка срещу загуби на фондовия пазар. Вчера той достигна 59.06. По-предпазливи „На власт са тревогите и страховете“, казва Си Ар Клутие, президент и главен изпълнителен директор на MidSouth Bancorp, Луизиана. „Без съмнение станахме по-предпазливи при отпускането на заеми“, казва той. Разходите по емитирането на краткосрочни необезпечени облигации, които по същество са бизнес заеми, тази седмица достигнаха най-високото си равнище за последните осем месеца. Това оказва допълнителен натиск върху компаниите, банките и държавните институции, които разчитат на пазара, за да покрият разходи, като месечните заплати например. В комбинация с пресъхването на банковото кредитиране замразяването на този тип облигации заплашва да задуши икономиката. Фед реагира незабавно и във вторник обяви, че ще отпусне заеми на частни компании, а като допълнителна гаранция ще приема краткосрочни необезпечени облигации. Дори тази мярка няма да прекрати кризата, смята 94-годишният Сет Гликенхаус. През 1929 г., когато се срива фондовият пазар, той е куриер на Salomon Brothers, а днес управлява $1,8 млрд. като главен инвестиционен директор на нюйоркската Glickenhaus & Co. Конструктивни мерки „Съществува нещо, наречено бизнес цикъл, и конструктивните мерки на правителството няма да премахнат този факт“, казва той. Чарлз Гейст, професор по финанси в Манхатън Колидж, вижда паралела с 1932 г.. И тогава кредитните пазари се влошиха, а фондовият пазар падна точно преди президентските избори, спечелени по онова време от Франклин Рузвелт. Дни след официалното си встъпване в длъжност Рузвелт обяви „банкова ваканция“ и държа първата си вечерна реч по радиото в опит да успокои американците. В дните след краха на Lehman и AIG президентът Джордж Буш остана почти безмълвен – от устата му излязоха общо 160 думи за най-лошата финансова криза след времето на Рузвелт. Според психолозите друг голям компонент на страха е неяснотата. Инвеститорите не знаят какво се случва, което допълнително засилва тревогата им. Изправен пред непозната ситуация, човекът, подобно на животните, или атакува, или бяга, казва Шефрин. Ще мине време, докато страхът на инвеститорите се уталожи. Сериозният спад в цените на активите в един момент неминуемо ще събуди алчността. В Азия и Европа акциите възвърнаха част от позициите си, след като Южна Корея и Тайван последваха примера на Фед и други централни банки и понижиха лихвите си. Чуждата паничка „Важен аспект на алчността е стремежът да избегнеш положение, в което другите са по-добре от теб само защото си останал консервативен“, казва Барух Фишхоф, когнитивен психолог в университета „Карнеги Мелън“. Някои инвеститори пък се притесняват дали са достатъчно консервативни, казва Щефан Грийнбърг, управляващ директор в консултантската компания Lenox Advisors. Неговите клиенти го питат дали фирмите, които управляват активите им, все още са платежоспособни, дали трябва да продадат авоарите си и да ги обърнат изцяло в кеш. „Свидетели сме на много емоции и страх“, казва Грийнбърг, който приканва клиентите си да не ликвидират портфолиото си. „Разбира се, че има паника. В следващите няколко месеца просто ще трябва да бъдете смели“, твърди той.