Екатерина Попова Частните здравноосигурителни фондове ще започнат работа в началото на 2010 г., обяви неотдавна министърът на здравеопазването д-р Евгений Желев. Той уточни, че частните фондове ще бъдат поставени на една основа заедно с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Тя нямала да бъде изхвърлена от здравното осигуряване, но „ще бъде поставена в реална пазарна ситуация“. Дългият път на демонополизацията на касата Демонополизацията на здравната каса се коментира отдавна. Тя е ябълката на раздора между трите партии в управляващата коалиция. В работната група, която предложи модела, участват Антония Първанова (НДСВ), Йордан Цонев (ДПС) и вицепремиерът Ивайло Калфин. Стратегията стана по-известна като „Предложенията от Катарино“. ДПС отдавна лобира активно за свалянето на монопола на касата. В момента НЗОК единствена разпределя парите от здравните осигуровки, плащани от всички българи. Тя пък се държи от БСП. Те оглавяват и здравното министерство и са водещи в коалицията, което означава тотален контрол над публичните средства в здравеопазването. Хората на Доган искаха демонополизация и още поне три-четири частни фонда. Предложението им бе отхвърлено от червения вече бивш здравен министър проф. Радослав Гайдарски. Така той настрои срещу себе си хората на Доган и близо 2 г. те настояваха за смяната му. Тя стана факт при ремонта на кабинета през пролетта, когато постът бе зает от д-р Евгений Желев. Законодателството ще се променя следващата година Промените спокойно могат да се направят следващата година, тъй като фондовете ще започнат да работят от 2010 г., коментира за „Класа“ д-р Антония Първанова. Според нея всеки си търсел причина „да забави нещата и през 2009 г. парите да се движат по старите схеми, като бъдат изразходвани неефективно“. Първанова е категорична, че в момента имало корупционни схеми в системата, които щели да бъдат прекъснати. Проектът предвижда един път годишно здравноосигурените да могат да сменят фонда си. НОИ ще прави преразпределението на хората и средствата в дружествата, коментираха за „Класа“ депутати от ДПС. От електронните здравни карти джипитата щели да разбират при кого са осигурени пациентите им и кой ще им плаща медицинските услуги. Те ще са задължени да имат единна система с НАП и НОИ. Голямата игра с лицензирането Голямата игра започва от лицензирането на фондовете. Според предложението дружествата ще трябва да съберат 300 000 души клиенти. Капиталът им ще трябва да е 23% от разходите или 19% от привлечения капитал. НАП ще събира приходите в солидарен гаранционен фонд. Оттам средствата ще се разпределят между всички участници. Това ще става по медицински критерии, между които са възраст, пол, заболеваемост и др. Фондовете, в които има повече възрастни, ще получат и повече средства. Дотук всичко звучи нормално и естествено. Фактът, че моделът е взет готов от други европейски страни, би трябвало да успокои скептиците и да хвърли прах в очите на мнителните. Дали стоят така нещата на практика обаче? За да започне дейност, частният фонд трябва да получи два лиценза. Първо да удовлетвори изискванията за дейност като общозастрахователна компания с поне 10 млн. лева капитал с доказан произход. И след като получи този лиценз, да вземе втори - за дейност по задължително здравно осигуряване. Т.е. освен 300 000 здравноосигурени лица трябват регионални структури във всеки областен център, минимален гаранционен капитал от 15 млн. лева, минимален брой договори по здравна карта и др. С подобни изисквания ще се окаже невъзможно за много фондове да влязат в системата. Ако те не са имали дейност досега и тепърва трябва да набират здравноосигурени, няма да могат да отговорят на критерия 15 млн. лв. капитал. От друга страна, има чужди фондове, които работят на пазара от години и спокойно могат да отговорят на всички изисквания. Напълно е възможно да се окаже, че само тези чужди фондове ще могат да работят реално по системата. На практика в тях ще отидат публичните средства за здравеопазване на българите, предупреждават здравни експерти. Според тях има някои абсурдни предложения като бонусите, които фондовете ще дават на лицата, неизползвали здравни услуги. Като се има предвид обаче, че всички внасят, но някои ползват много повече от други (като пенсионерите и хронично болните), не е ясно как точно ще стане даването на бонусите. Много е вероятно фондове да се окажат на червено заради огромния отделен за здравни услуги ресурс, който ще е няколко пъти по-голям от събраните от вноски средства за годината. Казано с две думи – да фалират. Никой не говори за сериозните рискове от прилагането на предложения модел. Вече стана ясно, че вноската се увеличава на 8%, но основният пакет услуги ще си останат същите. Просто ще има преразпределение на средствата. Съществува и реална опасност да се увеличи броят на неосигурените лица. Това от своя страна ще предопредели по-ниска събираемост на приходите, както и риск за финансовата стабилност на системата като цяло. Друг е въпросът дали около 7 милиона българи, които са задължително здравноосигурени, са готови да изберат сами застрахователи, които не познават. На въпроса как ще стане това по селата, сред определени етноси и сред неграмотните, както и при възрастните хора, никой не дава отговор. Ще има сериозни негативи и за изпълнителите на услугите — болници и лекари, особено джипитата. Те ще трябва да се отчитат на много места заради свободното движение на хората на територията на цялата страна и правото на равен достъп до здравната система. Може да се случи така, че лекарите да работят на различни цени с различни фондове поради избора на пациентите. Конкурентното начало се губи някъде Въпреки изявленията, че НЗОК и останалите фондове ще са на равни начала, касата всъщност не е равнопоставена с бъдещите застрахователи. Тя няма да има право да се конкурира за предвидения „надграждащ пакет здравни услуги”, които само застрахователите ще предоставят. Касата не формира печалба и не разпределя „бонуси” за разлика от останалите фондове. Застрахователите също ще се конкурират трудно за пациенти поради липсата на време да ги убедят в тяхната „атрактивност”. Основният стимул за фондовете трябва да е печалбата. Според икономиката това означава по-ниски разходи. Как биха могли да постигнат това? Със свиване на достъпа до медицинска помощ, т.е. по-малко разходи за медицински услуги. Ясно разписани правила “Кое налага навлизането на нови субекти в системата”, попита преди дни директорът на НЗОК д-р Румяна Тодорова. Тя припомни, че преди време в Чехия са навлезли 70 частни здравноосигурителни фонда, които после са фалирали. Истина е, че частните фондове ще стават все по-голям играч на пазара. Но за да се случи реална промяна на модела в системата, първо трябва да бъдат регламентирани ясно сроковете за реализирането му. Нужно е да бъдат разписани и ангажирани съответните институции, административният капацитет и разходите за това. Предварително трябва да се направи и оценка на информационните системи на ангажираните в процеса. Първо следва да има пилотно тестване и едва след това да стартира системата. Редно е и обществото да бъде запознато с финансовата обосновка и ползите за пациентите и лекарите. Все пак говорим за публично здравеопазване, т.е. за публични средства. И то в размер на над 2 млрд. лева.