Александър Медведев, вторият човек в „Газпром“, призова Организацията на страните - хизносителки на петрол /ОПЕК/, и правителствата в САЩ и Западна Европа да не позволяват цената на петрола да спада, а по-скоро да се вдигне, защото в противен случай руските компании ще бъдат съсипани. Президентът на Венецуела Уго Чавес пък съобщи, че някои от страните - членки на ОПЕК, призовават за извънредна среща, на която да се обсъди продължаващият световен спад на цените на „черното злато“. Някак естествено изниква въпросът: защо такава среща никой не поиска на 11 юли, когато петролът достигна абсолютния рекорд от 147 долара за барел. За всички тогава положението беше далеч по-сериозно, отколкото сега, когато се наблюдава спад от 40%. Всъщност какво се оказва? И да се качват цените, и да падат, все има по някой недоволен. Разликата обаче е в подбудите. И кой всъщност е прав в цялата мозайка от интереси - крайният потребител, който вдига кръвно всяка сутрин, виждайки поредния скок на бензина, или производителите, които не могат да базират инвестициите си на цена на петрола под 105 долара за барел? Излиза, че пазарните регулации нещо не се харесват на големите търговци - ако цените продължат да падат, компаниите ще намалят добива и пак ще си постигнат своето. Но дали тази мярка не е палиативна и временна? Защото, ако спрем да купуваме и плащаме, пак ще бъдат принудени да възстановят баланса, който сами нарушават.