Сърбия постигна своето и Общото събрание на ООН прати статута на Косово на Международния съд в Хага. Това решение бе подкрепено най-вече от развиващи се страни, съставящи впрочем и Движението на необвързаните, чийто съучредител е СФРЮ на Тито. Така че бе нормално те да подкрепят Белград в този вот. Помогнаха, разбира се, и гласовете на въздържалите се, сред които бе България и повечето членки на ЕС. Но каквото и да бъде решението на съда, то няма да върне Косово на Сърбия. Ако подкрепи независимостта му – ясно. Ако пък се обяви против, Белград пак няма полезен ход. Прищина едва ли ще изпълни решението, а с военна сила нищо няма да се получи. Затова изглежда нелогично искането на Сърбия ООН да праща на съд решението за Косово. За съжаление световната организация загуби авторитет в решаването на важни проблеми. Така бе с нашествието в Ирак през 2003 г., когато и без нейна резолюция „желаещите“ окупираха страната. Но най-важният урок би трябвало да бъдат натовските бомбардировки през 1999 г. над самата Сърбия. ООН си замълча, а едва когато ударите бяха прекратени, гласува резолюция 1244, с която приветства края на 3-месечната война. Така че ако наистина иска да влезе в ЕС, Белград трябва да забрави за Косово и най-вече да не се държи като необвързана страна – такива няма след края на Студената война.