Иван Р. Тодоров, анализатор, „Политикъл Кепитъл-България“ Какво се случва на Българската фондова борса (БФБ)? Отговорите на анализаторите на този въпрос през изминалите месеци на низходящ тренд бяха различни. Едни от тях включваха песимистичната прогноза, изразяваща се в коментари от рода на “балонът се спука”, “празникът свърши”, “наивниците губят парите си.” Аргументи за подобни твърдения идваха от опасението, че родният пазар и играчите на него често се движат по собствена логика, изолирана от световните тенденции. Факт е, че налагането на очаквания за бързи печалби и висока доходност доведоха през последните две години както до включването на неопитни инвеститори, така и до поемането на по-големи рискове от съществуващи играчи чрез изтегляне на банкови кредити или сключване на репо-сделки. Привлечени бяха много нови инвеститори както във взаимните фондове и инвестиционните дружества, така и в директната търговия чрез различните платформи за електронна търговия. До края на 2007 г. приповдигнатото настроение владееше постоянно родния фондов пазар с малки прекъсвания в последните няколко години. Доказателство за това е движението на основния индекс на БФБ – SOFIX, който за периода от 2002 до 2007 г. реализираше средногодишно покачване между 44% и 150%. Други анализатори споделяха мнението, че наблюдаваната в последните 12 месеца корекция е не толкова “спукване на балон”, а нормален процес, породен от излизането на фондовия ни пазар от „детската възраст”. Мнозина изразиха становището, че е било крайно време да приключи периодът, в който българската борса се подчиняваше на собствени правила, без да се влияе от случващото се на глобално равнище За тях наблюдаваният спад е най-вече реакция, насочена към постигане на реалистично равновесно положение на проходилия ни пазар. Дали обаче случващото се определя като “край на празника” или като първи “тест за зрелост”, общата прогноза е, че фондовата ни борса едва ли ще излезе скоро от низходящата корекция. Щом като българският фондов пазар започва да реагира адекватно на случващото се в световен мащаб, то наблюдаваните негативни тенденции на него трябва да се разглеждат освен всичко и като алармен сигнал. Вече не звучи адекватно тезата, повтаряна напоследък от управляващите и близки до тях коментатори, че България от само себе си ще бъде подмината от разразяващата се световна финансова криза. Предвестниците на бурята са налице и събитията на фондовата борса трябва да се приемат за барометър. Само при правилно анализиране на сигналите и подготовка на адекватни превантивни мерки страната ни може да се размине с минимални щети. Няма съмнение, че наблюдаваната в момента стратегия на правителството на снишаване, докато бурята отмине, няма да помогне. Защото, докато се снишаваме, може да се окаже, че сме попаднали неподготвени в окото на тази буря Това не бива да се приема за призив към държавна интервенция, а за необходимост от предприемане на регулативни мерки и косвени стимулиращи механизми, които да задържат интереса и доверието в родния капиталов пазар. Подобни мерки могат да включват например отмяна на данъка върху дивидентите, реално задвижване на процедурите по листване на големи държавни предприятия на фондовия пазар, подобряване на правилата за корпоративно управление и отчетност на публично предлаганите компании и т.н. Отказът от сегашната пасивност на управляващите най-малкото ще демонстрира желанието за дългосрочен ангажимент на държавата за развитие на фондовия ни пазар и ще се приеме като положителен знак от българските и международните инвеститори. В противен случай може да се окаже, че сътресенията, съпътстващи излизането на фондовата ни борса от детската й възраст и навлизане в период на съзряване, не предизвикват просто временно неразположение, а сериозна болест с възможен летален изход. Обагрените в кървавочервено индекси са показателни за реалността на тази заплаха. От тази гледна точка спадът на българската фондова борса вече не бива да се разглежда като нещо изолирано, което заплашва единствено инвеститорите и ограничени кръгове от хора. За една година капитализацията на борсата е намаляла с над 45% до почти 15 млрд. лв., което означава, че близо 13 млрд. лв. от цената на компаниите се е „изпарила”. За последните 12 месеца индексът SOFIX е загубил 65% от стойността си, а широкият индекс BG-40 – над 70%. Истината е, че крахът на фондовия ни пазар, който независимо от размерите започна успешно да изпълнява ролята си на алтернатива за набиране на капитал за фирмите, може да доведе до нови трудности в развитието и растежа на родната икономика Един евентуален колапс на БФБ лишава българския бизнес от свежи пари за развитие, което рано или късно ще доведе до отрицателни последици за цялата икономика. Кризата на борсата може да означава край на евтиното финансиране за родните предприемчиви компании. Тези от тях, които са почнали нови проекти, няма да може да ги финансират чрез безлихвен капитал на борсата и ще трябва да прибягват до банкови заеми и плащане на високи лихви. Това, естествено, може да доведе до замразяване на проекти, спад на инвестициите и опасност от изпадане в рецесия или депресия като в България през 90-те. Ако някой се съмнява в това, то нека хвърли поглед на случващото се в САЩ, а вече и в някои европейски държави. Мащабът на кризата там далеч надхвърля финансовия и капиталовия сектор и вече засяга реалния сектор, предизвиквайки рязко забавяне на икономиките, съпътствано от неминуема преоценка на склонността за поемане на риск сред инвеститорите в глобално ниво. Доскоро България бе един вид малък остров на стабилност в ситуация на развиваща се криза. Вече е ясно, че вълните от тази криза навлизат в нашите брегове. В действителност страната ни има шанс да понесе по-леко случващото се в световен мащаб, но това може да стане не просто като се разчита на магическа неприкосновеност, а с превантивни управленски стъпки за минимизиране на негативните ефекти.