Проф. Димитър Иванов и екип от експерти оспорват правителствената позиция на изчакване и бездействие. Преди повече от година в „Класа” проф. Димитър Иванов публикува първите статии, в които предупреди за връхлитащата финансова криза и нейните последици за българската икономика. Тези дни темата отново стана изключително актуална и е обект на остри спорове. Правителството представи своята гледна точка, като успокои гражданите и бизнеса , че националната банкова система е стабилна, а депозитите са солидно защитени. Така ли е всъщност? Днес „Класа” публикува с малки съкращения експертното становище на проф. Димитър Иванов и проф. Кръстьо Петков, огласено на пресконференция в Народното събрание. Светът е изправен пред безпрецедентна криза. Тя поглъща банковата индустрия и тласка световната икономика към дълбока рецесия. Всички правителства в света предприемат радикални и неортодоксални мерки и действия с цел да се преборят с пораженията на глобалната финансова криза. Финансово-ипотечните трусове започнаха от Америка, но вече е налице разрастваща се глобална икономическа, финансова и банкова криза, застрашаваща институции в САЩ, Европа, еврозоната, в Япония, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Китай, Азия, Африка и в Русия. Фондовите пазари се сриват навсякъде по света. Всеки икономически агент –от гражданина до мегакорпорацията, може да стане неликвиден. Вече е ясно, че заради липсата на кредит и замразените кредитни пазари, последиците от кризата се прехвърлят и върху небанковите финансови институции и реалния сектор. Това, което всъщност наблюдаваме, е небивала дезинтеграция на финансовата система. Оголени от ликвидната криза банки и небанкови институции гледат как да се отърсят от лоши активи, отслабвайки се още повече и стеснявайки възможностите да заемат паричен ресурс. Множество напреднали икономики са вече в рецесия. Тест за правителствата и институциите. Разрастващата се криза е тест за всички правителства, държавни ръководители и политически лидери, тест за това какви отговори ще предложат, за да намалят негативните въздействия върху техните страни и народи. Лидерите на Европа не се поколебаха нито за миг да се съберат, да започнат дебат и да изработят пакет от мерки, за да стигнат до един цялостен, европейски, системен отговор на опасностите от кризата. Водени от чувство за дълг и политическа отговорност, ръководителите на големите европейски държави се договарят за гарантиране на спестяванията на стотици милиони граждани и да ограничат щетите върху цялата икономика на ЕС. Европейските банкови институции са твърде взаимосвързани и затова рисковете за пренасяне на негативните ефекти върху цялата финансова система на континента са реални. Това се отнася особено за региона на новите членове на ЕС, включително и за България. Никой вече не е застрахован! Именно заради това мълчанието на българското правителство в продължение на месеци е учудващо. Нещо повече, бездействието е опасно. То говори за липса на адекватно разбиране на ситуацията, за липса на капацитет да се реагира изпреварващо. Когато паниката, задаваща се от огнищата на глобалната криза се прехвърли и в България, вече ще е много късно. Ефектите от кризата за България и нейните граждани. Нашето положение допълнително се утежнява от факта, че България е в своя собствена икономическа криза от години, т.е. сега се получава наслагване на двете кризи. Имаме акумулиран растеж на инфлацията от лятото на 2005 г. досега - надхвърлящ 33%, акумулиран ръст на лихвените проценти по кредитите - от 2005 г. досега - над 150%, бум на задълженията на българските домакинства към банки и други финансови институции - с по около 60% годишно за последните 2-3 години (на фона на растеж на икономиката средно с около 6.1%). Натрупана е огромна междуфирмена задлъжнялост, която надхвърля БВП на страната. Дълбоки структурни проблеми затормозяват развитието на ключови сектори, в това число в енергетиката. И всичко това не се дължи на световната финансова криза, не може да се обясни с нея. Всъщност в България сме свидетели и потърпевши на криза с няколко епицентъра: избухването на балона на имотите - придружено с жестоко свиване на благосъстоянието и на доходите, застой на икономическата активност и на кредитната дейност, реална е опасността от фалити и последващо свиване на заетостта. В същото време инфлацията продължава да расте тревожно. Вече са нарушени: - икономическата сигурност на българските домакинства - секторът на недвижимите имоти - частният сектор. Кризата има траен и дълбок негативен ефект върху благосъстоянието на българските граждани: - Стойността на техните имоти ще спадне с над 20%. - Стойността на спестяванията се обезценява с над 25% заради инфлацията. - Стойността на акциите изчезва (ако гражданите имат такива). - Стойността на частната пенсионна застраховка се стопява. - Повишава се цената на обслужването на задълженията на гражданите и семействата. Накратко: започва тежка потребителска рецесия. Който следи подробно потреблението за последните месеци, е установил, че то спада за първи път от 2000-2001 г. насам. И тъй като потреблението е приблизително 74% от БВП , по-натататъшното свиване води до грозна и тежка рецесия. Всичко това се случва на фона на значително отслабеното търсене от ЕС на български продукти за експорт поради рецесията в развитите европейски икономики. Следователно, един национално отговорен спасителен план трябва да включва и българските домакинства, а не само българските финансови институции. Той трябва да защити на първо място и дребните производители, малките и средните фирми, които са гръбнакът на възникващата българска пазарна икономика. Ако това не се разбере, то тогава кризата ще стане още по-тежка. Ние предлагаме: Пакет от антикризисни мерки 1.Кредитната дейност Имайки предвид либералния характер на режима в сегашния закон за кредитните институции - да се въведе от страна на БНБ още по-строга система за регулиране раздаването на кредити от страна на търговските банки. Специално внимание следва да се обърне върху контрола на съотношението: доходи на клиента спрямо размера, сроковете за падеж и тежестта на изплащането на кредита. 2.Гаранции за депозитите По примера на редица европейски страни като Германия, Гърция, Ирландия и Дания, в България да бъде въведена за период минимум от една година система за гарантиране на индивидуалните и семейните депозити във всички български банки до техния пълен размер. Това означава да се вдигне таванът на държавното гарантиране на депозитите от сегашния 20 000 евро до пълния размер на всеки депозит. Така ще се успокои евентуалната паника, ще се създаде увереност в банковата система. Както е известно, на срещата на финансовите министри на страните -членки от ЕС, бе решено минималната протекция да се вдигне на 50 000 евро. Но в Италия таванът за гаранция на депозитите е 103 291 евро; във Франция е 70 000 евро, в Германия, Гърция, Ирландия и Дания е 100%. Нашето съседство с Гърция ще обрече българските банки на сериозна конкуренция, тъй като в настоящата криза множество български граждани ще предпочетат 100%-та гаранция на техните депозити в банки в Гърция. В момента над половината от общата сума по депозитните сметки на български граждани и домакинства не е гарантирана, т.е. техният размер надхвърля гарантирания според закона размер на депозитите. Това е крайно опасна ситуация, особено при крайно ниското доверие в правителството и държавните институции. 3.Кризисен мениджмънт Парламентът да задължи правителството да внесе за обсъждане час по-скоро комплексна антикризисна програма, която да включва всички необходими мерки и действия за противопоставяне на финансово-икономическата криза. Тя следва да има предвид и борбата с инфлацията , да преструктурира ползването на излишъка, да промени прогнозните разчети и параметрите на държавния бюджет за следващите години. Българската икономика трябва да е готова за евентуално преминаване към по-бавен темп на икономическия растеж. Парламентът трябва да изслуша правителството по всички започнати и планирани и решени национални инфраструктурни и инвестиционни проекти - в каква степен на реализация се намират и какви са очакванията и ефектите от забавянето на чуждите инвестиции и финансиране по тях във връзка с финансовата криза. 4.Защита на осигурителните вноски Поддържаме идеята на синдикатите за създаване на гаранционен фонд към задължителните "доброволни" пенсионни фондове (като временна мярка преди предлагането на цялостна и комплексна реформа на пенсионната система в България).