Сп. "Икономист" Либерални коментатори виеха и скърцаха със зъби след изборите в Австрия на 28 септември. Две крайнодесни партии, водени от Хайнц-Кристиан Щрахе и Йорг Хайдер, си поделиха 29 на сто от гласовете. Още по-отчайващото е, че една трета от новите млади избиратели (избирателната възраст бе понижена до 16 години) ги подкрепи. За Австрия това не е нещо ново. На изборите през 1999 г. крайнодясната партия на Хайдер спечели 27 процента от гласовете и влезе в коалиционно правителство, което за кратко бе бойкотирано от европейските й партньори. Този път, не само защото двамата крайнодесни лидери се мразят, едва ли някой от тях ще бъде поканен в правителството. Но въпреки че крайната десница е много разнородна, Австрия в никакъв случай не е сама. Швейцарската народна партия на Кристоф Блохер е най-голямата партия в Швейцария. Белгийската „Влаамс Беланг“ (Фламандски интерес) има силни позиции във Фландрия. Датското правителство разчита на подкрепата на антиимиграционната Народна партия на Пия Керсгор. В Италия Северната лига, която е част от управляващата дясна коалиция, е откровено ксенофобска. Шокиращо проучване Някои широко разпространени из Европа предразсъдъци, изглежда, стават печално нелиберални и дори расистки. Миналия месец шокиращо проучване, извършено от американския център „Пю“ за глобалните нагласи, установи, че 46 процента от испанците, 36 процента от поляците и 25 на сто от германците имат отрицателно мнение за евреите, а 52 на сто от испанците, 50 на сто от германците, 46 процента от поляците и 38 процента от французите имат отрицателно мнение за мюсюлманите. В повечето страни тези показатели са нараснали осезаемо през последните години. Всичко това несъмнено трябва да бъде заклеймено. По-важният въпрос е какво да направим в бъдеще. Австрийците твърдяха, че като включат Хайдер в правителството, ще го усмирят - номер, който швейцарците по-късно се опитаха да погодят на Блохер. За известно време той ,изглежда, работеше (въпреки че европейският бойкот само раздразни австрийските гласоподаватели). Но крайната десница оттогава си възвърна дори по-голяма от предишната изборна подкрепа. Сложни ходове за изолирането й сякаш нямат кой знае какъв ефект. Партията „Влаамс Беланг“ се облагодетелства от решението на други партии да я държат вън от властта. В Австрия, Германия и Холандия крайните партии както в левицата, така и в десницата, изглежда, печелят гласове, докато големите партии формират широки коалиции в центъра. Към корените Крайната десница просперира най-много, когато основните политически партии омаловажават или пренебрегват тревогите на обикновените хора по въпроси като имиграцията. Тя не се представя толкова добре, когато политическите лидери приемат нейното съществуване и се опитват да отговорят на тревогите на нейните поддръжници. Именно по този начин Консервативната партия неутрализира крайнодесния вот във Великобритания. В президентските избори във Франция през 2007 г. Никола Саркози направи същото с Националния фронт на Жан-Мари льо Пен, който отиде на балотаж през 2002 г. Саркози "изяде" част от подкрепата на Льо Пен отчасти като зае твърда позиция по въпросите на имиграцията и престъпността. Това обаче не бива да включва насърчаване на расизма и ксенофобията у гласоподавателите. Нито една достойна за уважение партия не трябва да издига антисемитска или антимюсюлманска платформа. Вместо това политическите лидери трябва да говорят ясно срещу всички форми на предразсъдъци. Те трябва да се опитат да гарантират, че критиките срещу Израел не преминават във враждебност към евреите например. И също да дадат всичко от себе си, за да гарантират, че основателните опасения от ислямски тероризъм не се изразяват в предразсъдъци към мюсюлманите. Австрийските политици могат да поставят добро начало, като изоставят острото си несъгласие с идеята, че Турция, предимно мюсюлманска страна, може някога да се присъедини към Европейския съюз. Да се налага възгледът, че ЕС трябва да остане изключително християнски клуб, е все едно да се разпространява, а не да се обуздава расизмът. По БТА