Диана Йосифова Светът наистина е пощурял. Борсите от Сао Пауло до Москва са „на червено“, банките в Щатите са в паника, индексите са все надолу, а министри и финансисти от цял свят обсъждат планове и преразпределят милиарди... Само ситуацията у нас оставала незасегната. Или поне така се надпреварват да ни обясняват някои от големите, по-големите и най-големите български икономисти в последните седмици. Нищо че и този понеделник SOFIX преживя поредния си „черен делник“ и се срина до равнища отпреди 3 години. Гордо вдигнатите лозунги на специалистите „Кризата няма да ни удари“ продължават. Завиждам им за оптимизма. Нещо друго се случва извън БГ„оазиса“ Колегите им от чужбина вече сравняват разразилото се финансово фиаско, което започна от Щатите и плъзна на Стария континент, с дежа вю за стагнацията в Япония през 90-те години, стагнацията през 70-те години и дори Голямата криза от 30-те години. И още по-логично на този фон звучат изказванията на шефа на БНБ Иван Искров (моите уважения към институцията, която управлява) или на бившия финансов министър Милен Велчев, според които световната криза дори ни е от полза, понеже икономиката ни страшно се е ускорила. Затова се явява като един вид спирачка, за да не прегреем. Съпредседателят на ЦИР Георги Прохаски нарече случващото се „здравословно охлаждане“, но като че ли най-смел в обясненията си беше финансовият министър Пламен Орешарски. Той определи случващото се не като „криза“, а като „турбуленции на международните пазари". Е, доста скъпо ще излезе това „миниземетресение“ за борсите, защото само в САЩ и Конгресът, и Сенатът гласуваха план за 700 млрд. долара в защита на закъсалите банки. Европа също не закъсня с превантивните мерки срещу т.нар. турбуленции. Обсъжда се европравителствата да вдигнат прага с гаранции за частните спестявания от 20 000 евро на 100 000 евро. Да не говорим за върволицата от срещи в различен политически и експертен формат, свързани с финансовата политика на съюза. Може би защото в условията на подобна икономическа нестабилност са необходими превантивни мерки срещу най-лошия вариант за въздействие на световния крах, хората не просто дават акъл, а действат. На този фон изказванията на родните икономисти и спецове звучат като приспивна песен или заклинания против уроки, както ги нарече Александър Божков, отколкото като адекватен анализ на ситуацията. Но ако едните говорят, какво прави властта? Сигурно разработва екстремни превантивни мерки? Или се самоуспокоява, че си имаме 4 милиарда излишък? Може би е донякъде успокояващо, че България е нововъзникващ, т.е. по-малко развит пазар. Само че изтъкващите това наше „предимство“ пропускат няколко важни факта. Например, че българската икономика, за щастие или нещастие, е отворена, т.е изнасяме две трети от БВП и внасяме четири пети от него. Освен това любимият за всички политици икономически ръст от 7,1% е факт в условията на растеж и на глобалната икономика. И ако вторият отсъства, няма да го бъде и нашия. А къде остава въпросът за огромния ни бюджетен дефицит, ролята на чуждестранните инвеститори и зависимостта на всяко домакинство от банковата ситуация и кредитните условия. Да не забравяме, че голяма част от финансовите институции у нас са собственост на големите европейски банки. На по-прост език казано – по-малко пари отвън означава по-ниски доходи вътре, по-малко открити работни места, по-ниска покупателна способност, безработица и още куп неблагоприятни индиректни ефекти по джоба на средностатистическия нашенец. Бизнесът ни вече усеща ръста на лихвите по кредитите, но оптимизмът сред икономическите спецове продължава. А инфлацията (тази черна дума в речника на българските държавници) няма как да намалее, ако не се увеличава износът. Но когато европейските ни партньори свиват търсенето, страдаме и ние. Има още хлъзгави фактори, върху които трябва да се замислим отсега, за да не се правим на изненадани утре. Затова е по-добре да се предписват конкретни решения вместо успокоителни финансови допинги.