В българското здравеопазване вече трета година проблемите се изговарят, но не се коригират. Институциите, които ги признават, се въртят в затворения кръг на законите, от които зависят или които самите те правят. Но за съжаление ги използват само като оправдание вместо като причина, за да се случи нещо. Здравната каса вчера за пореден път отказа да седне на масата за преговори с Българския лекарски съюз за Националния рамков договор за 2009 г. Оправданието й е, че представителите на лекарския съюз не били легитимни. Кой е легитимен и кой не е, не е работа на касата да определя. Ако някой мами – да го изпратят на съд. Имаме отговорни институции за тази работа. Но докато обществото чака отговор, който не получава, трябва да се занимава с нещо. Най-лесното е да слуша как са избрани представителите на съсловието и кой е гласувал доверие на председателя му. Така, докато разказва приказки на обществото, касата обсъди бюджета за следващата година и предстои да го приеме. Без предложенията на лекарите, тихомълком, тайно, без консенсус. Утре ти казват, че реалностите са такива и толкова пари имало. Никой не търси причини и не иска отговори. Само преповтаря казаното. После някой отново излиза и обяснява, че здравеопазването е в критично състояние. Това го знаем и без да ни го казват. Очевадно е. Знаем и друго – не може да имаш ситуация нонсенс и да очакваш консенсус. Най-малкото по въпроси, които засягат цялото българско общество.