„Ню Йорк таймс“ Фондовата борса притихна, кредитните пазари са замразени, а някои чужди министри предвиждат, че САЩ ще загубят статуса си на финансова суперсила. И все пак доларът, най-видимият символ на американската финансова мощ, се катери нагоре. Миналата седмица американската валута се изкачи до най-високото си ниво спрямо еврото, канадския долар и няколко други валути за повече от година насам. Той напредваше дори и след като спасителният план за банките на администрацията на Буш беше отхвърлен при първото гласуване в Конгреса, както и в разгара на треската от лошите данни за трудовия пазар, изнесени в петък. Възходът на долара изглежда нелогичен. Миналите финансови паники – в Азия, Русия и Мексико, сринаха националните валути, а чуждите инвеститори започнаха панически да се изтеглят. Тайландският бат, руската рубла и мексиканското песо бяха сигурни барометри за доверието на чуждестранните инвеститори в тези нововъзникващи пазари. Сривът на доверието повлече надолу и валутите им. Доларът обаче не прилича на който и да било събрат. Като фактическа резервна световна валута, той се катери върху разместените глобални пластове, дори и върху тези, които са под САЩ. „Доста е интересно – току-що го закъсахме здраво, а отговорът на инвеститорите е да наливат още пари в продупчената ни лодка“, казва Кенет С. Рогоф, професор по икономика от Харвард. „Те не знаят къде другаде да отидат.“ На 17 септември, когато фалитът на Lehman Brothers хвърли в амок фондовите пазари по целия свят, чуждите инвеститори се впуснаха да купуват краткосрочни държавни книжа (от типа T-bills), което свали доходността им близо до нулата. Инвеститорите разчитат на сигурността на американското правителство, дори ако това значи инвестициите им да загубят, когато бъдат преизчислени спрямо инфлацията. И наистина запазеното лустро на САЩ всъщност е доказателство за липсата на по-добри алтернативи. Много неща се направиха през последните няколко години за подкрепата на еврото като конкурент на долара. Европа обаче също не изглежда като сигурен пристан при появилите се метастази от нейната собствена криза. За разлика от американците европейците не са изработили координиран отговор на финансовите проблеми въпреки срещата на лидерите през уикенда, свикана от френския президент Никола Саркози. Японските банки са доста по-стабилни от щатските или европейските, което прави йената единствената основна валута, която се е покачила спрямо долара в последните седмици. Япония обаче, подобно на цяла Азия, отслабва заедно с глобалната икономика. „Светът изглежда като пълен с болни хора, казва Ашраф Лаиди, главен валутен анализатор в CMC Markets. - САЩ първи влязоха в болница и бяха поставени на системи в интензивното отделение. След това треската започна да тресе и други страни и сега и те постъпват в болница.“ Според Лаиди валутните трейдъри прогнозират, че тъй като САЩ първи се сринаха, те и първи ще се възстановят. Това мнение доби още по-голяма популярност с трупащите се проблеми в Европа, където все повече банки се сриват ден след ден. Доларът беше подкрепен и от Федералния резерв, който създаде мрежа от валутни суапове с Европейската централна банка, Bank of Japan, Bank of England и други централни банки за доставяне на долари към чуждите банки. С безпрецедентен размах Фед разшири тези суап линии с $330 млрд. до $620 млрд. Издръжливостта на долара насред такъв ураган е нещо повече от икономическа новост. Докато запазва тези си нива, мощният долар улеснява финансирането на 700-милиардната спасителна акция. Така парите в брой ще дойдат от облигации, които ще се продават предимно на чужденци. Покачващата се валута възпира и инфлацията – основна грижа на Фед преди последната криза. По-ниската инфлация ще улесни резерва при понижаването на лихвените проценти, което вече обмисля. По-силният долар обаче има и обратна страна: той прави американския износ по-скъп за чуждите пазари, а това може да задуши малкото сектори на американския икономически мотор, които все още действат. Най-голямата ценност на долара според експертите е статусът му на символ на дългосрочното доверие в САЩ. Неговата стабилност казва, че на Америка все още се гледа като на по-сигурен риск. „От думите на инвеститорите, стратезите и академиците по света се вижда, че те все още ни имат доверие. При това не само в икономическата ни система, но и в политическата, казва Рогоф. - Изглежда те имат повече вяра в способността ни да се справим със собствените си проблеми, отколкото имаме ние самите в себе си.“ Това доверие не е безгранично, разбира се. Ако чужденците най-накрая го загубят, те ще започнат да продават американски дългови книжа, доларът ще се срути, а цената на спасителния план ще нарасне. „Ние сме тези, които са отговорни за глобалната валута и ако оплескаме нещата, ще има краткосрочни или дългосрочни последици“, казва Едуин М. Труман, бивш висш служител на финансовото министерство. Труман казва, че чуждестранните представители, с които се е срещал напоследък, са били много изненадани от политическия хаос във Вашингтон. Но по време на посещението си в Reserve Bank of Australia не е усетил паника по отношение на долара. Преди кризата да влезе в последната си засега фаза след спасението на Bear Stearns през март, доларът отдавна губеше позиции спрямо еврото и други валути. Това отразяваше тревогите на чуждите инвеститори за влошаването на американската икономика и огромния търговски дефицит. Лаиди предвижда, че когато кризата отслабне, инвеститорите отново ще насочат вниманието си към тези слаби места и доларът пак ще се плъзне надолу. Дори ако спасителният план успее да успокои пазара, той ще увеличи неимоверно много американския дълг – вечната причина за слабия долар. Засега обаче глобалната криза е като ободряващо хапче за валутата на страната, която я роди.