В. "Монд" Вила Кампари се издига на брега на езерото Лаго Маджоре. Именно в това си ново жилище Силвио Берлускони отпразнува своя 72-ри юбилей. По лукс и размери то не отстъпва на останалите резиденции в колекцията на председателя на Министерския съвет и втория по богатство човек в Италия. Но се отличава с нещо повече - символ е на онзи италиански характер, който "Ил кавалиере" иска да популяризира при всички обстоятелства. Един от обитателите на вилата е бил Чезаре Коренти (1815-1888 г.), патриот и министър на народната просвета. "Не можех да допусна тя да попадне в чужди ръце", обясни Берлускони. Този нов пристъп на икономически патриотизъм прилича на първите четири месеца от управлението на Берлускони. Разбира се, премиерът винаги си е играл с двойствената самоличност на либерален предприемач и архииталианец, но в момента, когато финансовата криза поставя под съмнение пазарните закони, Берлускони надява дрехата си на колбертист*. Настървението му да наложи италианско решение за кризата с авиокомпания "Алиталия", въвеждането на данък върху печалбите от петрола, призивът му "купувайте италианското", за да се съкрати пътят от производителя до потребителя, а с това и себестойността, го поставят в позиция на застъпник на държавната намеса и контрол доста далеч от карикатурния му образ на аферист, обигран в областта на сблъсъка на интереси. Такива са и изказванията на неговия министър на икономиката Джулио Тремонти, който се обявява за "връщане на правилата, държавата и трудовия морал". На два стана Прагматичен и интуитивен, премиерът е съвсем наясно, че избирането му за трети път съответства едновременно на желанието за промяна на италианците, на желанието им да бъдат успокоени и на недоверието към левицата, заподозряна, че се е съгласила с глобализацията. Тъчейки на двата стана, министър-председателят избра да гради политиката си върху екзалтацията от идеята за "италианското", търсенето на максимална ефективност на държавата, там където тя все още може да се намесва, и "облагородяването на капитализма". В тези времена на финансова криза Берлускони знае също, че либерализмът буди най-голямо недоверие. "Той използва държавата като инструмент за решаване на проблеми, срещу които пазарите са безсилни", признава Илво Диаманти, преподавател по политология в университета в Урбино. Главният съюзник на Берлускони, допринесъл за успеха му с 8 процента от гласовете на общите избори на 13 и 14 април - ксенофобската партия „Северна лига“, също продължава да се обновява. Реформата за фискалния федерализъм, която ще се разисква през есента в парламента, е белязана от напредъка, постигнат от нейните лидери. Официално вече не става въпрос лигата да преследва химерата за автономия, която не се ползва с одобрението на мнозинството италианци. Тази сложна реформа обаче трябва да способства въпреки обещанията за "солидарен федерализъм" за отразяване в закона на идеята, че богатият и проспериращ Север не желае да се притече на помощ на бедния и известен с лошото си управление Юг. За да постигне това, лигата, която е най-голямата партия в някои северни провинции на Италия, успя да се преобрази. Министърът на нормативните промени Роберто Калдероли, който сам се назова "мулето" заради работата по убеждаване на хората, която му се наложи да свърши, е символ на трансформацията от партия на протеста срещу народните традиции в истинска управляваща партия. Калдероли, който в миналото поиска безпощадна кастрация на извършителите на сексуални престъпления и се изказа срещу футболния отбор на Франция, "състоящ се от чернокожи и мюсюлмани", този път вложи тонове търпение в стремежа си да убеди аудиторията в ползите от неговата реформа. Гръмогласни пред активистите си, търпеливи и дискретни в парламентарната работа, тези управленци се поучиха от грешките си, след като референдумът по проекта за автономност, наречен "преданост", бе отхвърлен с голямо мнозинство от италианците. Истинска промяна? Третият стълб в коалицията на Берлускони е „Националният алианс“. Тази партия - наследник на неофашисткото Италианско социално движение, чиито основни изборни бастиони се намират в Медзоджорно, е на път да скъса въпреки неприязънта на част от активистите си с тъмното си минало. Под влиянието на Джанфранко Фини, за когото ценностите на съпротивата трябва да се превърнат в ценности на десницата, „Националният алианс“ се стреми да стане модерна консервативна партия, способна един ден да управлява. Истинска промяна или двойствен език? При тази обстановка, сравнима според някои с френската ситуация, където десницата играе на криеница с ценностите и идентичността си, е трудно да се съобразяваш с тактика, искреност и обичаи в страна, където политическите граници винаги са били доста "порести". Тя обаче позволява на Берлускони да остане господар на положението и да бъде силата на своя лагер. Силен, тъй като неговата популярност му служи като броня срещу нападките. Силен, защото никой от лидерите - Берлускони на "Форца Италия", Умберто Боси на „Северната лига“ и Джанфранко Фини на „Националния алианс“ - не е застрашен в собствената си партия. И накрая – силен, понеже премиерът успява да крепи "колажа" от колбертизъм, федерализъм и либерализъм. * Жан-Батист Колбер, финансов министър на Луи XIV, е сред първите, въвели активна държавна намеса в икономиката. Колбер е смятан за основоположник на отричаната днес икономическа теория на меркантилизма, наричана понякога на негово име колбертизъм. (Бел. ред.)