България е пред прага на международна изолация
Девет месеца преди редовните парламентарни избори в България ЕС подава ясни сигнали, че е загубил доверие в тройната коалиция. И че ще изчака „смяната на караула“ в София, преди да възстанови обичайните си взаимоотношения с новоприетата държава. Основната причина е ясна: провалът в управлението на еврофондовете и щетите на европейските данъкоплатци, нанесени от българската администрация.
Проф. Кръстьо Петков
Девет месеца преди редовните парламентарни избори в България ЕС подава ясни сигнали, че е загубил доверие в тройната коалиция. И че ще изчака „смяната на караула“ в София, преди да възстанови обичайните си взаимоотношения с новоприетата държава. Основната причина е ясна: провалът в управлението на еврофондовете и щетите на европейските данъкоплатци, нанесени от българската администрация. Съпътстващите причини също се знаят: липата на ефективно правосъдие; безсилието на държавата пред организираната престъпност; срастването на мафията с властта.
Брюкселските институции предприеха ефективни стъпки: докладите на Европейската комисия и ОЛАФ се произнесоха за организираната корупция, посочиха отговорните ведомства и замесените политици. Предприеха безпрецедентни мерки, спирайки верижно субсидии в размер на над 1 милиард евро. Отнеха и акредитациите на български разплащателни агенции.
През ноември се очаква нов критичен доклад от Брюксел
и допълнителни санкции. Засилва се опасността от блокиране на българските програми по структурните фондове.
На всичко това българското правителство отговори с назначение на Меглена Плугчиева като вицепремиер (превърната в мисионер и посредник във взаимоотношенията с Брюксел). Истинският отговор - План за действие, който да сложи в ред делата на българската държава, да принуди администрацията да работи по европейски стандарти и да прогони мафията от етажите на властта, го има само на книга. Липсват практически действия и убедителни резултати .
Изглежда това преля чашата на търпението. Водещи европейски държави една след друга промениха благосклонното и компромисно отношение към България.
Отначало Германия, Англия и Франция, после Италия, Холандия, Испания и Белгия
направиха свои анализи на политическата ситуация у нас. Те не винаги съвпадат с официалната позиция на Брюксел и защитават националните интереси на основните донори на Евросъюза. Изводите на Клуба на големите са:
- правителството в София е съставено от три разнородни, противоречащи една на друга и взаимно блокиращи се партии;
- единственото, което обединява тройната коалиция днес, е запазването на властта;
- корупцията е системна по високите етажи - от средата на властовата пирамида до върха;
- държавата губи битката с организираната престъпност и мафията;
- няма здрава, печеливша политическа алтернатива;очаква се ГЕРБ да победи на изборите, но има резерви и неизчистени съмнения в неговата жизненост и демократичност.
Ако българската дипломация си върши съвестно работата, вероятно е разбрала, че тези оценки циркулират между западноевропейските експерти и институции и лежат на бюрата на лидерите на споменатите по-горе страни. Има и косвени сигнали, че те стават предпазливи и консолидират усилията си. Обезпокоителен факт е любезното отклонение от Германия на поканата към канцлера Ангела Меркел да посети София. Сходен е и случаят с желаното посещение на испанския премиер Сапатеро. Все по-често се налага българският премиер Станишев да прави рейдове в ролята на молител или на политик, закърпващ продрания имидж на своята страна. Визитата при Путин беше унизителна не само заради показното пренебрежение (3 часово чакане!).Станишев се върна от Сочи с празни ръце и голи обещания, че мегаенергийните проекти скоро ще тръгнат. Опитът да се компенсира неуспехът с визита в САЩ очевидно не е сполучлив. Да отидеш там месец преди изборите, когато не се знае кой е следващият президент и при положение че Конгресът зашлеви плесница на сегашния, не е много умен ход!
Колкото и неприятно да е за нас, българите, трябва да си дадем сметка, че сме пред прага на поредна международна изолация. Казвам поредна, защото една вече преживяхме,
след злополучния мораториум на Луканов преди 18 години
Втората беше при Виденов преди 11 години. Днешната не е така катастрофална, защото сме в ЕС; той едва ли ще ни изхвърли от своите редове, но ще ни третира като пакостливото дете в семейството. Тоест ще редува санкциите и поощренията, докато управниците, избирани от българския народ, влязат в правия път. САЩ, ако спечели Обама, ще ни следи под лупа заради корупцията, а Русия просто не ни вярва.
На този мрачен фон известни шансове да сторят нещо за доброто на Майка България имат новите опозиционни партии ГЕРБ и АТАКА. В техните външнополитически действия се виждат окуражителни промени (за разлика от неубедителните им опити да катурнат властта у дома):
ГЕРБ има предимството на член на ЕНП, което го прави желан партньор за диалог преди очакваното спечелване на властта. В интерес на истината Бойко Борисов израстна в дипломацията и започна стратегически диалози с христяндемократите в Германия (лично с Меркел), Италия, Израел Гърция и други ключови страни. С което почели двойно: изземва инициативата от своя съперник Станишев и го лишава от основното предимство - да твърди, че единствено той е лицето на България в чужбина.
„Атака“ стъпка по стъпка налага името си на външнополитическата сцена. Ходът с кандидатстването в ЕНП изненада наблюдателите, но е индикатор за промяна, която рано или късно ще се оцени. Личните контакти на Волен Сидеров с управляващи или спечелили избори националистически лидери (Малта, Италия, Австрия) му носи международна популярност и вътрешна легитимност.
Остава да се види дали още един кандидат за участие в изборите от гражданския сектор ще се появи, за да стане ясно, че конфигурацията на властта радикално се променя. Основното й предимство пред загубилото доверие в България и Европа квотно правителство е липсата на вина за греховете, натрупани в годините на прехода. Както и готовността да се носи отговорност - политическа и експертна - за спасяването на България от грозящата я изолация. И от финансово-ипотечната криза...
Ако новите участници в следващия парламент и правителство си мислят, че съмненията към България ще се разсеят на следващия ден след изборите, те се лъжат дълбоко. Международното разочарование от България е много голямо, особено измерено на фона на трудните стъпки, които европейското семейство прави напред. На следващото правителство ще е необходимо не само време, но и ново качество на европейско експертно управление и стандарти, за да може да се повярва в нас като на реални партньори.