ИЮ Обзървър Онези, които никога не са харесвали "англосаксонския" капитализъм, в момента потриват доволно ръце. Марксисти, почитатели на "рейнския" капитализъм и онези, които просто не могат да понасят американската мощ, ликуват. "САЩ ще загубят статута на свръхсила в световната финансова система, каза германският финансов министър Пеер Щайнбрюк. - Настъпи краят на саморегулацията. Краят на laissez-faire (ненамеса на държавата). Краят на идеята за всемогъщ пазар, който винаги е прав", заяви френският президент Никола Саркози. Британският учен (и някогашен почитател на Маргарет Тачър)Джон Грей обявява, че "при промяна с такива големи последици, като краха на Съветския съюз, се срина цял един модел на управление и икономика". Всички тези преувеличени празни приказки и вятърничави изказвания скриват истинската опасност пред европейската икономика. Усещането за провал на един модел капитализъм, съчетано с растящия протекционистки натиск от всички континенти, може да накара правителствата в ЕС да забранят или да обезсърчат цяла гама "англосаксонски" практики и институции. Трансграничните поглъщания и емитирането на акции, частните инвестиционни фондове и хедж фондовете, дори приватизациите (всички те помагат икономиките да са по-ефективни) може да бъдат изложени на опасност. Освен това някои правителства може да решат, че понеже Лисабонската стратегия на ЕС за икономически реформи е вдъхновена от Великобритания, те могат да намалят своите усилия за следване на нейните болезнени, но жизненоважни предписания. Естествено кредитната криза разкри огромни слабости в американската и британската финансова система. Т.нар. банкова сфера фантом с институции и инструменти, съсредоточени върху дяволски сложно финансиране извън баланса, бе зле регулирана. Ръководителите на много водещи банки изглежда не са имали представа за рисковете, които поемат. Тяхното заплащане е абсурдно и неоправдано, особено щом провалилите се получават десетки милиони долари "компенсации" за уволнението си. Стига злорадство Жилищният и кредитен бум в САЩ, Великобритания, Испания и Ирландия беше неудържим. А решението на Великобритания да позволи на строителните компании да се превърнат в банки и тяхното последвало преминаване към рискови финансови инструменти и модели на финансиране може би бяха грешка. Политици, като Щайнбрюк, не трябва да злорадстват. През следващите няколко години някои от водещите европейски икономики може и да имат късмета да избегнат част от мъките на англосаксонците. Но банките в континентална Европа определено не са имунизирани срещу кризата, както показа спасяването на белгиийско-холандската банка "Фортис". Капиталовата адекватност на някои от водещите континентални банки е по-ниска от тази на американските. А ако една европейска банка, работеща в няколко държави членки, тръгне към пропастта, ще може ли разклатената регулаторна система на ЕС, в която националните власти разполагат с голяма част от основните правомощия, да реагира толкова бързо както финансовия министър на САЩ Хенри Полсън и управителя на Федералния резерв Бен Бернанке? Много от днешните "оракули" погрешно приемат, че финансовите кризи са изцяло англосаксонски феномен. Много други видове финансови системи, като тези в Япония и Швеция в началото на 90-те, се наложи да бъдат спасявани от правителствата. Финансовите кризи са присъщи на капитализма като цяло, а не само на един негов модел. Какъвто и да е резултатът от сегашната криза, много европейски правителства ще трябва да се борят със сериозни структурни недостатъци в техните икономики. Те са дърпани назад от липсата на конкуренция и ограничаващи практики в голям брой сектори, особено услугите. Университетите им не могат да се съревновават с най-добрите в света. В много от тези страни старомодните профсъюзи блокират реформите и модернизацията (вижте само жалката сага на "Алиталия"). Прекомерната държавна помощ размива разпределянето на капиталите и може да обезсърчи нови участници в икономиката. През последните 20 години Франция, Германия и Италия се представят зле в икономическия растеж и създаването на работни места. Европа като цяло има лошо досие на иновации и приемане на нови технологии. Никой не бива да отписва американската икономика. В сравнение с тази в Европа тя има впечатляваща история на бързо възстановяване от рецесия. Данните й за използване на иновации и възникване на нови компании предизвикват завист по света. САЩ имат най-много от най-добрите университети в света и постоянно изпреварват ЕС по производителност. Въпреки възхода на BRIC (Бразилия, Русия, Индия и Китай) САЩ ще останат водещата световна икономика още много десетилетия. Някои европейски лидери може да смятат Лисабонската стратегия за икономически реформи за "англосаксонска", но не трябва да се отказват от нея. По БТА