Агенция „Франс прес“ Който и да е следващият президент на САЩ, той ще се изправи пред криза, сравнима с тази от 1929 г. и предизборните обещания несъмнено ще трябва да се коригират надолу с риск да предизвикат недоволството на мнозина американци. В предизборната кампания двамата кандидати не се скъпяха на обещания. Демократът Барак Обама се ангажира да намали данъците "на 95 на сто от домакинствата" и предложи план за икономически подем на стойност 50 милиарда долара, главно за насърчаване на големи инфраструктурни проекти. Съперникът му от Републиканската партия Джон Маккейн иска да запази понижението на данъците, въведено от правителството на Джордж Буш - основно за най-богатите, и възнамерява да продължи войната в Ирак, която струва 10 млрд. долара на месец. "Приоритетът ми като президент ще бъде стабилността на американската икономика и благосъстоянието на американците", обобщи Обама в средата на септември. На телевизионните дебати със съперника му Маккейн в петък обаче на въпрос от кои приоритети би се отказал заради цената на плана за спасяване на финансовия сектор, Обама отговори: "Няма никакво съмнение, че няма да можем да осъществим всички необходими според мен проекти. Но не бива някой да страда от кризата“, подчерта той. Сенаторът от Илинойс предвижда за десет години в нови енергийни източници и разработка на по-икономични превозни средства да бъдат инвестирани 150 млрд. долара. Обама обеща да не посяга на плана си за общодостъпност на здравните застраховки, който според очакванията ще възлиза на 50 до 60 млрд. долара годишно. Програмата за големите инфраструктурни проекти също трябва да остане непокътната, каза той. За да финансира програмата си, Обама смята да прекрати войната в Ирак и да увеличи данъците на американците с годишен доход над 250 000 долара. Против разхищенията Кандидатът на републиканците претендира да е привърженик на борбата с разхищаването на средства. Той предлага да се замразят разходите във всички области с изключение на отбраната, плащанията на ветераните от войните и федералните пенсионни фондове. При все това, както отбеляза кандидат- президентът на демократите, Маккейн е готов "да похарчи 300 млрд. долара, за да намали данъците на онези, които не се нуждаят от това и дори не са го искали". "Сигурно е, че кризата ще се отрази на бюджета ни, дори ако си възвърнем 700-те милиарда долара от плана за спасяване на финансовата система, призна Обама, който се ангажира да възстанови средствата на данъкоплатците, когато секторът се стабилизира. - При забавяне на икономическия растеж ще имаме по-ниски приходи от данъци, посочи той. - Като президент ще трябва да вземам трудни решения, но искам да бъда сигурен, че приоритетите ни в дългосрочен план няма да се променят." През 1992 г. Бил Клинтън обещава много неща в кампанията си, но със стъпването му в Белия дом негов приоритет стана ограничаването на бюджетния дефицит. Обама, чийто екип включва двама бивши финансови министри от кабинета на Клинтън - Робърт Рубин и Лорънс Съмърс - може да мине по същия път, ако на 20 януари встъпи в длъжност като президент. "Сегашните избори много приличат на тези от 1992 г., а икономическата ситуация е по-тежка от тогавашната, казва Майкъл Уолдън, преподавател по икономика и обществена политика в Държавния университет на Северна Каролина. "Още преди избухването на кризата кандидатите дадоха обещания, които трудно ще могат да спазят. Финансовата криза ще натовари с огромно бреме следващия президент", допълва той.