“Ню Йорк таймс” Много неща около сегашната икономическа криза са повод за оплакване, но не повече от следната кратка историческа справка. През XIX век в Америка има бум на железниците, надут балон и спукан балон. Някои хора правят пари, повечето обаче губят пари. Но дори и когато балонът се пука, той оставя на Америка железопътна инфраструктура, която значително улеснява и поевтинява трансконтиненталното пътуване и превоз. Краят на XX век ще се запомни с интернет бума, надутия балон и спукания балон. Някои хора направиха пари, повечето загубиха пари, но и след дотком балона ние имаме високоскоростна интернет мрежа, която помогна на Microsoft, I.B.M. и Google да осъществят информационно-технологичната революция. В началото на XXI век преживяваме бум, надут балон и спукан балон в сектора за финансови услуги. Опасявам се обаче, че онова, което ще ни остане след него, ще са една купчина празни луксозни апартаменти във Флорида, от които нямаше нужда, използвани частни самолети, които богаташите вече не могат да си позволят, и контракти за деривати, които никой не разбира. Нещо по-лошо, ние заехме парите за този спукан балон от Китай. И сега трябва да ги връщаме – с лихвата и без дълготрайна печалба. Кредитната криза се успокоява с капитал Да, спасителна акция е необходима. Живеем в условия на кредитна криза, а кредитните кризи включват срив на доверието, който води до ситуация, в която никой на никого не дава заеми. Не можеш да залъжеш кредитната криза. Трябва да я успокоиш с капитал. За нещастие, ще бъдат спасени и някои хора, които не го заслужават. По-важното обаче е, че ще спестим разорението на онези, които нямат нищо общо с труса. Трябва да спасим системата. Моят текст обаче не е за това, защото не се нуждаем само от спасение. Нуждаем се от план за градеж. Трябва да се върнем към онази система, която създаваше разни неща на основата на реалното инженерство, а не на финансовото инженерство. Трябва да се върнем обратно в света, където хората могат да разберат американската мечта във вида на къща с двор, защото са я построили със собствените си ръце, а не защото са взели “лъжлив заем” от нерегулирана банка, без да са платили нищо и без да се налага да плащат още две години. Американската мечта включва стремление, а не пълномощно. Разликата между оцеляването и успеха Когато искам да си припомня какви бяха истинските корени на американската мечта, аз се обръщам към моите приятели имигранти от индийски произход, които са дошли тук, за да започнат собствен бизнес – като например основателя на Bloom Energy К. Р. Сридхар. В разгара на финансовата криза той ми изпрати окуражителен имейл, в който наблягаше на разликата между оцеляването и успеха. “Децата и възрастните с физически увреждания се стремят към оцеляване”, пише Сридхар. “Ако обаче цялата ни нация се устреми само към оцеляването, краят на лидерския ни статус е неминуем. Ние трябва да искаме успеха, да сме онези, които непрестанно търсят нови възможности и ръководят, да сме на върха.” Това е Америка. Някъде по пътя обаче загубихме тази цел. Нашата икономика е като кола, добавя Сридхар, а финансовите институции са предавателната система, която задвижва колелетата, за да върви колата напред. Реалното производство на стоки, което създава абсолютна стойност и работни места, е двигателят. “И сега виждам колко бързо сме готови да действаме, за да поправим предавките, като налеем почти 1 трилион долара за две седмици”, казва Сридхар. “А двигателят бавно загасва, но не се сещаме дори да му сменим маслото или да го ремонтираме със същата спешна бързина. А пък какво остава да дадем трилион долара, за да си купим нов. Само си представете какво ще означава за икономиката инвестиция от един трилион долара, включително в предавателната система, ако сме решени със същия устрем да направим нещо за “зелените” работни места и технологии.” Революция на енергийната технология И наистина, когато тази спасителна акция свърши, ще трябва новият ни президент (този вече е “овехтял”) да даде старта на революцията на E.T. или енергийната технология със същата настойчивост, както и на този спасителен план. В противен случай само сме си купили временна отсрочка на присъдата, а не бъдещ живот. Вълнуващото при енергийната технологична революция е, че тя ще задвижи цяла икономика – от „зелените“ работни позиции в “зелената” строителна индустрия до онези в „зеления“ високотехнологичен дизайн на слънчеви панели. Толкова много лодки могат да бъдат пуснати отново да плават. В „зелената“ икономика можем да разчитаме в много по-малка степен на кредит от чужденци “и повече на креативността на самите американци”, твърди Ван Джоунс, президент на Green for All и автор на дългоочакваната The Green Collar Economy. „Време е да спрем да теглим кредити и да започнем да строим. Най-големият ресурс на Америка не са нефтът или ипотеките. Нашият най-значим ресурс е нашият народ. Нека върнем хората на работа – да стегнем и да задействаме Америка ... Не може сърцето на националната ни икономика да е в кредитните карти. Но може да е в слънчевите панели, водните турбини, умното биогориво и масовите програми за климатично подсигуряване на всяка сграда и дом в Америка.” Екипът на Буш казва, че ако този спасителен план успее, той ще донесе на правителството пари. Прекрасно. Нека да поискаме уверение веднага, че всяка печалба от този план ще бъде инвестирана в инфраструктура за „зелената“ революция – умни предавателни мрежи и масов транспорт. Нека “озеленим спасението”, както казва Джоунс, и нека да сме сигурни, че американската мечта никога повече няма да бъде само ефимерна мечта.