Марчела Абрашева, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“ 25% от българските избиратели заявяват, че ще гласуват за ГЕРБ, ако изборите се проведат сега. Това сочат данните от редовното месечно социологическо проучване на ББСС "Галъп интернешънъл", проведено през септември по поръчка на в. "Класа". Втора в предпочитанията за гласуване е БСП с 19%, следват ДПС с около 9% и "Атака" с 6%. В сравнение с август не се наблюдават значими разлики в електоралните нагласи. Данните сочат още, че при запазване на сегашното ниво на подкрепа СДС и ДСБ също прескачат 4% бариера от подадените гласове и влизат в следващия парламент. За НДСВ е трудно да се прецени. Доверието в жълтата партия е около 5-6%, което означава наличие на потенциал за прескачане на прага, но привържениците й , които твърдо са решили да гласуват за нея сега, са около 1% от всички пълнолетни граждани. Доверието в институциите като цяло остава ниско. В дъното на класацията пак е парламентът, с едва 10% положителни оценки, една стъпка по-нагоре е правителството с 16% доверие и цели 75% недоверие. Всъщност доверието в правителството като процент е около два пъти по-нисък от сбора на процентите електорална подкрепа за всяка една от съставящите го партии от тройната коалиция. В най-голяма степен то се радва на подкрепата все пак на привържениците на БСП, съответно изобщо не го припознават като свое жълтите симпатизанти. Най-уважаваната институция остава местната власт, следвана от армията и полицията. Нито една българска институция обаче не се радва на доверието на повече от 50% от българските граждани. С изключение все още на президентската. Основната причина за ниската обществена подкрепа към правителството продължава да бъде неговата инертност, усещането, че нищо съществено няма да бъде решено и направено в следващите месеци до края на мандата. Най-ниско се оценява работата му в сфери като здравеопазване, селско стопанство, борба с престъпността. В тези области е най-силно чувството за липса на какъвто и да било напредък. Въпреки че няма ясно изразени опасения нашата икономика да бъде сполетяна от световната финансова криза и растящите по всички статистики доходи, остава висока чувствителността по темата цени, инфлация, семейни финанси. Рейтингът на премиера Станишев обаче се запазва: всеки четвърти от запитаните му е имал доверие през септември. Горе-долу толкова е и доверието в БСП, тоест подкрепата за него все повече се ограничава до привържениците на неговата партия. В този смисъл за съжаление логично е да очакваме не реформи, а все повече социални жестове до края на мандата. Очевидно далеч по-постижимо за БСП е да стабилизира симпатиите на своите привърженици, отколкото да се надява тепърва да се хареса на своите противници. Продължава тенденцията ГЕРБ да увлича около себе си все повече десни привърженици, въпреки че от това общият й процент доверие /35%/ и електоралната подкрепа не се увеличават. По-вярно е да се каже, че ГЕРБ губи симпатии сред левите, а празнината постепенно се запълва от десните симпатизанти. Важно е също да се отбележи, че ГЕРБ има най-висок процент симпатизанти, но и най-висок процент несигурни гласоподаватели в сравнение с БСП, ДПС и „Атака“. Колко от тях наистина ще гласуват, ни предстои да узнаем. Когато му дойде времето. Рейтингът на политиците отново се оглавява от Първанов, следван плътно от Борисов. Няма значителни промени в първата десетка на най-харесваните политически фигури. А също – и на нехаресваните. Те са, уви, доста повече от 10. Изследването е проведено през първите десет дни на септември, национално представително е и обхваща 1004 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.