Столичният градоначалник Бойко Борисов изброи вчера три начина за спасение на столичното парно. Повечето вече са известни. Най-привлекателният от общинска гледна точка е първият – общината да продаде акциите си на държавата. Той обаче вече бе вкаран в обръщение, но от обратната страна – от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Сега Борисов му връща жеста. Вторият начин бил двамата акционери да участват поравно в увеличение на капитала на дружеството, като се разплатят с „Булгаргаз“. Това изглежда справедливо – нали ако има печалба софийската топлофикация, дивидентът от нея ще се дели между тях? Защо да не си разделят и дълговете? Третият начин обаче е класика в приватизационния жанр. Той предвижда общината да отпусне кредит на едноименната топлофикация, с чиято помощ тя да се разплати с „Булгаргаз“. След приватизацията обаче общината да си прибере кредита или от плащането по сделката, или новият собственик да се задължи с такава сума. Става дума за 58 млн. лева. Тъй като е съмнително дали столичното парно изобщо може да струва и 5 млн. лева, остава да се разчита на новия собственик. Звучи разумно, ако не бе публична тайна, че архивите на Агенцията за следприватизационен контрол са пълни с преписки за неизпълнени ангажименти на новите собственици. Неизвестно защо обаче кметът не спомена развитието на битовата газификация в столицата като начин да се излезе от кризата с топлофикацията.