Дюла Хеди "Гардиън" Извън Съветския съюз комунистическа Полша беше най-силната членка на Организацията на Варшавския договор - оглавеният от СССР съюз, който обединяваше Източна Европа от 1955 до 1991 г. Самото име на договора подчертава специалната роля на Полша в пакта. Повечето поляци бяха недоволни от съветската власт, но мнозина смятаха, че руснаците поне ще могат да защитят тях и новопридобитите им територии на Запад от германците. Сега се заражда Варшавски пакт от нов тип, този път със силно антируски и проамерикански характер. Полша и трите балтийски републики - Естония, Латвия и Литва - хармонизират политиките си с оглед на своя статут на суперсъюзници на САЩ, на своята подозрителност към Русия и на вътрешното си недоволство срещу "меката" европейска външна политика. Посещенията на лидерите на балтийските държави през август в Тбилиси, където те изразиха солидарност с Михаил Саакашвили, бяха върхът на айсберга. Тези държави са най-силните застъпници за членството на Грузия и Украйна в НАТО, противопоставят се остро на газопровода между Русия и Германия, и открито подкрепяха чеченските борци срещу руската власт. Европейският съюз е слаб Във вътрешната си политика те също се различават от ляволибералния консенсус в Западна Европа. Хомофобските политики, смесените чувства към евреите, силните антилеви настроения и отричането на правото на малцинствата на самоопределение са нещо обичайно. Единствената разлика е в отношението им към Втората световна война. Полша е жертва на нацистка Германия, докато балтийските десни политици повече или по-малко открито твърдят, че германската окупация не е била по-лоша от съветската власт преди и след войната. Управляващите консервативни партии в тези страни са твърдо убедени, че Европейският съюз е слаб пред лицето на Русия. Само на американците може да се разчита. Стремеж към регионална сила Полша отдавна храни амбицията да се превърне в регионална сила в Централна и Източна Европа, но тези амбиции бяха попарени от ЕС. Сега САЩ предлагат на Полша подобен статут като техен съюзник, а разполагането на елементи от американския противоракетен щит с ракети, за които се подозира, че ще бъдат насочени към Москва, поставя завършващия щрих на тази мисия. Най-важната характеристика на новия пакт е неговата свръхлоялност към Вашингтон в сферата на външната политика и сигурността. Тези страни гледат на Европейския съюз като на икономически клуб, източник на подкрепа и субсидии за земеделието и инфраструктурата. В техните очи общите екологични и социални цели на старите членки (и на левите партии в новите членки) са по-маловажни от силните трансатлантически връзки. Като член на Комисията по околната среда към Европейския парламент дотук не съм забелязал балтийските или полските консерватори да са показали някаква сериозна ангажираност с екологичните проблеми, а същото важи и за социалните въпроси. В този смисъл те са най-близки до евроскептичните британци, но въпреки това разчитат на финансовата помощ от по-богатите държави в ЕС. Корените на новия пакт Преди да си вадим изводи за този нов неформален съюз, трябва да разберем къде са неговите корени. Пактът “Молотов-Рибентроп” от 1939 г. между нацистка Германия и СССР все още е здраво запечатан в съзнанието на полската и балтийските нации. Ако германците и руснаците се споразумеят за нещо, те незабавно реагират с подозрение и желание да привлекат силен съюзник. Преди Втората световна война тези съюзници бяха Великобритания и Франция. Сега това са Съединените щати. Войната в Грузия и разполагането на елементите от противоракетния щит само засилиха тази тенденция. Разбира се, политиката изисква този нов съюз да се разшири. Чехия очевидно е кандидат, предвид готовността й да приеме на своя територия американска радарна техника. Чехите обаче не таят толкова силни антируски чувства, а тяхното общество е твърде либерално и светско в очите на полските консерватори. Словакия традиционно е доста проруски настроена - нейният премиер Роберт Фицо дори отказа да признае независимостта на Косово. Следващата би трябвало да е Унгария По пътя на логиката следващата перла трябва да бъде Унгария. Бившият премиер и водещ опозиционер Виктор Орбан с най-голяма готовност би присъединил страната към полско-балтийската група. Той обаче все още е в опозиция. Премиерът Ференц Дюрчани от Унгарската социалистическа партия се опитва да поддържа добри отношения с Русия, която е не само най-големият доставчик на петрол и газ за Унгария, но предлага и пазар за унгарските стоки за износ. Целта на унгарските социалисти е да балансират между верността си към САЩ по въпросите на сигурността, коректните си отношения с Русия и ангажимента си към бъдещата обща европейска външна политика. Но докато няма такава политика, за тази малка страна не е лесно да устои на изкушението да се присъедини към съюза на проамериканските и антируски ястреби. Това, от което Унгария - и Европа - се нуждаят, е обща стратегия, основана на военностратегическия съюз със САЩ и на конструктивното сътрудничество с Русия. Но преди всичко европейците трябва да вярват в самите себе си. Те не са застрашен вид без Русия и САЩ. __ Дюла Хеди е унгарски социалист, депутат в Европейския парламент.