Американският президент Джордж Буш остана верен докрай на лайтмотива на двата си президентски мандата – тероризма. Това е разбираемо – все пак той дължи и рекордно високия, и катастрофално ниския си рейтинг съответно на атаките от 11 септември и на войната срещу глобалния терорист Саддам Хюсеин. Може би така и трябва да бъде от трибуната на ООН. На финансовата криза, разтърсила Уолстрийт и света, той отдели около минута и половина от речта си, продължила 21 минути. При това резюмира предприетите от правителството му мерки, които на секундата след обявяването им стават известни на бизнес света. Буш би могъл да си спомни, че политиката във външната област е само средство за завоюване на икономически изгоди. Но това би означавало да признае, че не несъществуващите оръжия за масово унищожение на Ирак бяха причина за инвазията от 2003 г., а контролът върху петролните му залежи. Затова и икономиката отсъстваше от тази ключова реч, която в крайна сметка се оказа безинтересно напомняне на онези негови слова от ноември 2001 г. пак пред ООН, които укрепиха позициите му след изборния фарс във Флорида и дори му спечелиха безпроблемно втори мандат.