Николай Танев, анализатор, Политикъл Кепитъл-България „Има достатъчно много пари в света. Има държавни фондове, средства на паричния пазар, спестявания. Ние просто трябва да върнем доверието чрез прозрачност и добро управление.” Тези думи на изпълнителния директор на Wachovia Джим Креймър са може би едно от малкото оптимистични мнения на фона на почти катастрофичните новини от Уол Стрийт, които плъзнаха подобно на заразна болест в световната финансова система от последните 10 дни. Много авторитетни инвеститори, като Джордж Сорос посочиха, че най-лошото все още не е дошло и че тепърва предстои спад на цените на активите и реформиране на банковата система. Според него това ще се случи успоредно с намаляване на потреблението в световен мащаб, ограничена наличност на кредити и цялостно забавяне в натрупването на богатство. Появиха се и немалко коментари за предстоящото задълбочаване на кризата в Европа и развиващите се икономики. На този фон оценките за ефектите върху България продължават да се „лутат” между крайностите на „празненството е на път да свърши” до „и тази криза ще ни подмине”. В действителност последиците от случващото се все още са трудно предвидими, просто защото ситуацията е динамична. Само преди няколко месеца Алън Грийнспан твърдеше, че най-лошото вече е преминало, докато вече се чуват много гласове, че то тепърва предстои. Въпреки това както всяко турбулентно събитие, и около тази криза се създават не винаги оправдани масови мнения Основното от тях е, че страните от Нова Европа ще усетят много бързо ефектите от кризата. Ползването на общ знаменател за икономиките на развиващите се пазари винаги е било слабост на анализаторите дори в престижни международни институции. В условията на криза общият знаменател става правило и се ползва за съставяне на прости на вид уравнения. Най-разпространеното такова е, че в условията на глобална криза икономиките с висок дефицит по текущата сметка ще се сблъскат с рязък спад на притока на капитали, което ще доведе до бързо „твърдо приземяване”. Логиката, че дефицитите по текуща сметка се нуждаят от финансиране сами по себе си, е доста погрешна и по-скоро отразява разбиране за развити икономики от преди 20-30 години в условията на нищожна капиталова мобилност. В действителност именно инвестициите стоят в основата на дефицитите по текущата сметка на тези страни поради началното положение на слаб потенциал за инвестиции с вътрешни спестявания във всички страни от бившия Източен блок. Притокът на капитал в българския, а и в случая на останалите страни с подобен проблем, финансира предимно инвестиционен внос и в много по-малка степен потребителско търсене. В този смисъл тези страни са привличали капитали не за да финансират дефицитите си, а са натрупали дефицити заради повишени инвестиционни потоци. Този приток се е определял и се определя от един постоянен фактор – по-висока доходност на капитала в сравнение със страните, от които този капитал произхожда. Безспорно е, че в условията на криза „рисковият апетит” ще намалее, но това означава по-скоро увеличаване на рисковата премия и цената на ресурса а не неговото спиране, защото в българския случай факторът доходност на капитала продължава да съществува. Позитивните фактори на стабилен ръст на икономиката, повишаваща се производителност на труда, относително по-ниски цени на труда, разумна фискална политика и все по-малък публичен дълг, продължават да са валидни преди и след кризата в САЩ. Макар данните за чуждестранните инвестиции да показват тенденция към спад, се забелязват няколко съществени неща. На първо място, този спад не е толкова рязък – под 500 млн. евро до юли. На второ място, както вече неведнъж сме виждали, предварителните данни често подценяват реалните обеми на инвестиции и на последващ етап данните се коригират нагоре. Може само да се посочи за пример, че последният бюлетин на БНБ за платежния баланс съдържа подобна ревизия на данните за 2007 г., които се увеличават с над 400 млн. евро. Не на последно място - характерът на преките чуждестранни инвестиции по принцип е такъв, че те се влияят от дългосрочни фактори и в много по-голяма степен са проявление на дългосрочни намерения и ангажимент в дадена държава за разлика от портфейлните инвестиции, които са проявление на по-спекулативен и бързо мобилен капитал. С други думи, притокът на капитали както по линия на банково кредитиране, така и на преки чуждестранни инвестиции, няма да спре в рамките на няколко седмици. Непосредственият ефект ще се изрази в постепенно увеличаване на цената на ресурса, който българските банки черпят в чужбина и цената на местния ресурс (увеличени лихви по депозитите). Ефектът от този процес се чувства вече близо година по увеличаващите се лихви по кредитите и увеличаващи се „скрити” плащания под формата на такси и комисиони на банките. В условията на продължаващ икономически ръст и позитивни очаквания за бъдещото сред бизнеса и домакинствата това ще означава забавяне на темповете на растеж на кредита и ръст на разходите по обслужване, но не и срив на кредитирането или масови фалити на фирми и необслужвани кредити от страна на домакинствата. На фона на изключителния ръст на кредитирането през последните години това би могло дори да бъде по-скоро позитивна новина, тъй като ще позволи плавна преоценка на дълговото обвързване на частния сектор и ще сведе кредитирането до по-устойчиви равнища. Ефектът от това повишение вероятно ще се ограничи под 1% до края на годината, което, макар и значително, едва ли ще доведе до значителни проблеми по обслужването на кредитите и стабилността на банковата система, т.е. кратко- и средносрочният ефект ще бъде по-скоро отрезвяване. Отрезвяване почувстваха и всички инвеститори на фондовия пазар, който може би в най-голяма степен усети ефектите от финансовата криза през последната година. Трицифрените годишни печалби вече са в историята и от края на миналия октомври, когато борсата отбеляза най-високото ниво на пазарна капитализация на търгуваните компании, до края на август капитализацията на борсата е намаляла с над 35% до под 19 млрд. лв. Българският пазар за първи път излезе от фазата на „детската си възраст”, когато се подчиняваше на собствени правила, без да се влияе от случващото се на глобално равнище и навлезе в близо 10-месечна корекция, от която едва ли скоро ще излезе. Освен вече споменатите фактори на международната среда набързо изтеглящи се външни капитали местният пазар се повлия и от собствените си слабости на ниска ликвидност и тенденция към стагниране на приходите в условията на все по-сложна експортна среда, увеличаващи се цени на кредитния ресурс, растящи разходи за труд, високи нива на инфлация и скъпи суровини. Комбинацията от тези фактори и най-вече оттеглянето на ключовия фактор доверие стоят в основата на сегашния спад. Отрезвяването се отрази и на поведението на инвеститорите, които след няколко години на постоянно увеличение на експозициите във високорискови инструменти започват да се връщат към традиционните банкови депозити. Връщането на този тип инвеститори на пазара едва ли ще бъде лесно, тъй като те обикновено се включват едва когато позитивната вълна е в своята най-висока фаза. Същото важи до известна степен и за международните инвеститори чието поведение до голяма степен ще зависи от възстановяването на международните пазари. В условията на забавяне на световната икономика и продължаваща финансова криза едва ли могат да се очакват значителни инвестиции в развиващи се и нисколиквидни пазари, като българския, което ще означава продължаващ спад или най-малкото задържане на ниските цени на българските активи. Това за момента са трите направления, през които глобалната криза навлиза в българската икономика. Евентуалното задълбочаване на спада в реалния сектор в страните от ЕС е другият по-съществен канал, през който можем да очакваме влошаване на ситуацията в България, тъй като една по-продължителна рецесия би могла да доведе до значителен спад на българския износ, допълнително забавяне на външния интерес към български активи, спад в секторите, които дълго време са разчитали на този интерес, спад на ръста на доходите и потреблението и в крайна сметка общо забавяне на икономиката. Вероятността за случването на негативен сценарий в подобна ситуация не е малка, но на този етап едва ли можем да говорим за сбъдване на най-лошия сценарий. Едно обаче е ясно – българската икономика вече не се движи по своя собствена логика и все повече ще бъде обвързана със случващото се извън България. В този смисъл необходимостта да се води разумна фискална политика и да се провеждат реформи ще става все по-голяма, а възможностите за лесни решения – все по-малки.