Европейската комисия се колебае между„да“ или „не“ за АЕЦ „Белене“. Вярно, ядрената енергетика преживява ренесанс в общността. Но българския „проект на века“ ще е руска рожба. Управниците ни обаче държат на тайната на това зачатие. Мълчим си пред европейското си правителство в Брюксел и колко ще струва мегават от Втора атомна – дали 5 евро или 50 евроцента. Но за Европа не е без значение на какви цени ще й внасяме ток, а сме и партньори в Обединените европейски енергийни системи. Не сме обяснили и какво смятаме да правим с отработеното гориво. Дали ще караме радиоактивните отпадъци по Дунава в посока към Русия, или срещу течението – също не сме казали. Известно е обаче, че няма държава, която иска да ги прибере. Едните, които си имат мирен атом, си имат и отпадъци. Другите, които си нямат ни едното, ни другото не искат да слушат и за двете. Управляващите обаче държат на корена си и си падат по тайните. Но със спотайването по АЕЦ „Белене“ надминаха дори и себе си. Договорът с руската „Атомстройекспорт“ всъщност бил подписан в тайна от ЕВРОАТОМ. Защо тогава се цупят, че Еврокомисията се чуди на кой език да кимне с глава за АЕЦ „Белене“? Нищо чудно накрая да ни се изсмее на английски, френски или немски за жилавия навик от времето на Тато, когато не ни изнася да се правим на ударени пред Москва. Нали Брюксел уж вече ни е по-скъп?