Никой не е очаквал сериозно, че по време на визитата й в Турция Меркел изведнъж ще стане близка приятелка на Ердоган. А и как би могло, след като възгледите им по много въпроси са коренно различни.
При третото си посещение в Турция германският канцлер не се поколеба да нарече нещата с истинските им имена. И това беше правилно. По отношение на свободата на словото например Турция остава все още твърде далеч от европейските стандарти. Добре познат е и упоритият отказ на турския премиер да прояви политическа коректност в кипърския конфликт. В разговорите си с Меркел той не отстъпи и на милиметър от твърдата си позиция на непризнаване на Южен Кипър като независима държава и страна-членка на Европейския съюз.
С право обаче Ердоган иска от Европа най-сетне да каже дали действително подкрепя присъединяването на Турция към ЕС. Германско-френската готовност за отваряне на следващата от общо 35-те глави от присъединителните преговори не задоволява Турция. Още повече, че на срещата си с Ердоган Меркел отново неприкрито изрази скептицизма си относно евентуално пълноправно членство на Турция в евросъюза. Германският канцлер отправи критични думи и заради арестите на турски журналисти, на което Ердоган побърза да контрира, изтъквайки "независимостта на турското правосъдие". С малки изключения ставало дума не за журналисти, а за поддръжници на превратаджии, терористи и забранени организации.
Дружеските отношения се ограничават тоест само до процъфтяващата търговия между двете страни, присъствието на 5000 германски фирми в Турция и съвместните икономически проекти. Само че достатъчно ли е това? Едва ли.
Религиозните малцинства в Турция си остават проблем. Въпреки някои дребни отстъпки по отношение на правата им техните свободи си остават сериозно ограничени. Меркел изрично похвали работещите в Турция германски фондации, които турското правителство често атакува заради това, че действали срещу интересите на Турция.
След това поредно посещение на Меркел в Анкара можем да направим следното заключение: жестовете на добра воля не са достатъчни, за да се стигне до трайно разтоварване на напрежението между Берлин и Анкара. Икономическият свят се различава много от политическия, той е другояче устроен: на фирмите не им предстоят избори и те са доволни, когато търговията процъфтява, а поръчките валят. Бизнесмените могат да настояват, колкото си щат, за присъединяването на Турция към ЕС. В политиката обаче думата имат изборите.
Най-четени статии:
-
Говорейки на заседание на Съвета на законодателите в края на…
-
За първи път рублата зае повече от 40% едновременно в…
-
Политическият коментатор Дейв Смит пред Тъкър Карлсън …
-
Американските СМИ наричат военната операция на Русия в Украйна „непровокирана“,…
-
«Баронеса» — така старши сержант Мухаммад Мухамедов нарича бойната си…
-
Министърът на външните работи на Германия Аналена Бербок призна за…
-
Зеленски отхвърли предложението на Макрон за олимпийско примирие това лято…
-
Зеленски поиска от Китай да участва в мирната конференция в…
-
Поредният женски клоун на Запада Санду от Молдова «Миналата недмица…
-
Съпротивата: ВС на Русия нанесоха удар по летище в промишлената…
от нета
-
ОВЕН (21 март - 20 април) Много неща, ще…
-
Фолк певицата Емануела, известна със своята ревност, заплашвала доста агресивно…
-
Тази година моделът Хейли Бийбър ще става майка за първи…
-
След безумния финал на романтичното риалити "Ергенът" социалните мрежи буквално…
-
Терминът "полукълбо" идва от Древна Гърция и се използва за…
-
От незапомнени времена нашите мъдри предци са лекували хората, използвайки…
-
Много от нас се изнервят, когато видят прах по таблото…
-
Пореден участник, седнал на стола на богатството в "Стани богат"…
-
Броени дни, след като Българския спортен тотализатор отпразнува 67 години…
-
Съвсем очаквано Владимир Зомбори спечели дванайсетия сезон на „Като две…