В. „Ню Йорк таймс“ Само преди малко повече от две години Хенри М. Полсън-джуниър прие поста на финансов министър, макар мястото да беше дотолкова загубило стойност, че преди него няколко души отклониха офертата. Сега обаче той ще го напусне като един от най-влиятелните 74 министри в историята и ще предаде тежкия ключ на своя наследник. Изведнъж изборът на финансов министър в администрацията на следващия президент стана дори по-важен. Преди да загуби блясъка си по време на президентството на Буш, този пост беше със същата сила като този на министъра на отбраната или на държавния секретар. Финансовата криза обаче увеличи властта на министъра зад границите на мечтата, която Александър Хамилтън е таял, когато преди 219 години на 11 септември Джордж Вашингтон го е посочил за свой избраник. Правомощията на Полсън нараснаха още преди да изпрати на Конгреса пестеливите си три страници с предложения за нови, по-широки прави. От корицата си сп. „Нюзуик“ короняса Полсън като „Крал Хенри“. Изпълнителен директор Тази седмица обаче конгресмените дадоха знак, че възнамеряват все пак да сложат някакви граници. Съветник на Джон Маккейн, републиканският кандидат за президент, каза в неделя, че сенаторът може би ще изрази някои опасения през седмицата относно ситуацията, в която в ръцете на един човек се съсредоточава твърде много власт. Дори и така да е, длъжностните характеристики за позицията вероятно ще бъдат пренаписани и финансовият министър вече няма да е само надзорник на правителствените данъчни приходи и фискални политики у дома и зад граница, както беше досега, но и нещо като изпълнителен директор на националната финансова система. По силата на този план министърът ще има кредитна линия от $700 млрд. от парите на данъкоплатците, повече от годишния бюджет на Пентагона. Те ще бъдат използвани, за да може той да влиза във всяка финансова институция, да купува, притежава и продава ипотечно свързани активи. В някакъв смисъл така Вашингтон ще измести Ню Йорк от позицията на американска финансова столица. Тези правомощия ще бъдат дадени за период от две години с опция да бъдат продължени. Според Полсън проблемите с ипотечните заеми вероятно ще траят години. Всичко това даде нов тласък на спекулациите относно евентуалните номинации за поста на финансов министър, които може да направят Барак Обама или Маккейн, ако спечелят президентските избори през ноември. В момента и в двете партии има консенсус, че следващият министър трябва да има необходимия опит на финансовите пазари, подобно на Полсън, който е бивш главен изпълнителен директор на една от двете оцелели инвестиционни банки - Goldman Sachs. Извънредната ситуация даде повод за слухове, че Полсън също ще остане в администрацията още известно време - или като министър, или шеф на друго министерство. Когато Голямата депресия се задълбочи, финансовите министри на републиканеца Хърбърт Хувър и неговия наследник, демократа Франклин Д. Рузвелт първоначално си сътрудничиха в разрешаването на хаоса около фалиралите банки. Кандидатът на демократите Барак Обама не отхвърля напълно възможността да запази в бъдещ свой кабинет републиканеца Полсън. Двамата разговарят почти ежедневно, откакто министерството постави под правителствена опека двата ипотечни гиганта Fannie Mae и Freddie Mac преди две седмици. Обама се изказва доста ласкаво за Полсън. Ново име „Ще бъде доста сложно да намерим нов човек, който може добре да балансира в сегашната ситуация, каза Обама по време на интервю в самолета в събота. - Независимо от това, кой ще спечели тези избори, преходът към новата администрация ще е от ключово значение. И трябва да бъде направено в съюзнически дух на сътрудничество със сегашните колеги.“ Съветниците на Обама обаче твърдят, че е по-вероятно той да заложи на нов човек. Имената, които бяха коментирани преди финансовата криза, остават и в момента в листата с възможни наследници на Полсън. Финансовата буря обаче промени наклона на везните в полза на някои от тях. Списъкът включва 47-годишния Тимъти Ф. Гайтнър, приближен на един от финансовите министри на Клинтън, Робърт Е. Рубин. Като президент на нюйоркския Фед Гайтнър имаше поддържаща роля в управлението на кризата. Споменават се и имената на още двама ветерани от администрацията на Клинтън. 61-годишната Лора Тайсън е бивш председател на Националния икономически съвет към Белия дом и на Съвета на икономическите консултанти. 53-годишният Лорънс Х. Самърс беше финансов министър през последната година и половина от управлението на Клинтън. И двамата са сред главните съветници на Обама, които бяха до него напоследък заедно с Рубин и бившия председател на Фед Пол А. Волкър. Някои демократи предполагат, че шансовете на Самърс са най-големи. Той си заслужи признание на международната сцена и като министър, и преди това като заместник на Рубин при решаването на финансовите проблеми, които идваха от Мексико, Азия, Русия и Бразилия. Дори и преди финансовия колапс много републиканци изглеждаха озадачени от потенциалните кандидати, които Джон Маккейн обмисляше за финансови министри. Сенатор Маккейн е участвал много малко във фискални и икономически дискусии по време на дългогодишния си престой в Конгреса. Негови съпартийци дори анонимно изразяваха тревога, че списъкът му е твърде къс за кандидат-президент от една традиционно бизнес ориентирана партия. Полсън прие поста през 2006 г., след като получи гаранции, че ще може да упражнява пълноценно правомощията си. След първите разочарования от отхвърлените предложения за промени в политиката на социално осигуряване и търговията с Китай едва по време на финансовата криза Полсън се прояви като стратег.