Около 100 болници от общо 300 държавни ще бъдат закрити през следващите година-две. За това предупредиха депутати от опозицията. Проблемът идвал от липсата на добре квалифицирани кадри, на подходящи условия, заради старата техника, заради натрупаните дългове. Управляващите обаче побързаха да неглижират проблема и да го замажат с умелото използване на термини. Не било закриване, а преструктуриране! „Закриване“ била силна дума и не била коректна. Болниците, които имат дългове, не са икономически изгодни и им е трудно да покриват все по-високите стандарти, са предимно в малките населени места, и точно те щели да бъдат „преструктурирани“. Така персоналът щял да получи по-високи заплати, а и щяло да е по-изгодно икономически. Всъщност, защо не наречем нещата с истинските им имена? Преструктуриране означава, че тези болници ще бъдат закрити. Това не е толкова страшно. Особено като се има предвид, че у нас има 300 държавни и кой знае още колко частни болници, а в една Холандия са едва 70. За всеки е ясно, че не може във всяко село да има болница с апаратура, квалифициран персонал и високи заплати. Но преструктурирането или закриването, или преместването – както и да го наречем, трябва да се направи, след като има добре работещи спешни центрове, здравна карта, критерии за лечение на пациентите и още много други неща, които ще гарантират оцеляването на българина. А досега такива все още няма.