В. „Гардиън“ Ципи Ливни решава да стане политик едва преди десет години. Преди това тя е агент на израелските тайни служби „Мосад“, след което започва работа като адвокат. Докато идва една есенна ваканция, малко след подписването на мирните споразумения от Осло с палестинците, когато Ливни се насочва към политиката. 50-годишната Ливни, която е омъжена с двама синове, отдавна е спрягана като евентуален бъдещ лидер и през последните месеци тя се показа като по-миролюбива от много свои съпартийци. На палестинския фронт тя защитава идеята за паралелното съществуване на две държави и договореното застрояване, въпреки че остро се противопоставя на възможността за връщане на палестински бежанци по територии, които вече са израелски. Що се отнася до Иран и ядрените му амбиции, тя подкрепя засилване на санкциите, но изглежда по-умерена от други водещи политици по отношение на възможността за въоръжен конфликт с ислямската република. Въпреки това нейното минало е силно свързано с израелската десница. Тя е родена в „борческо семейство“. Баща й Ейтан Ливни е бил високопоставен лидер на „Иргун“ - нелегално съпротивително движение на евреите-ционисти, което се борело срещу британците още преди създаването на държавата Израел. На политическото поприще Ципи Ливни съвсем естествено се насочва към „Ликуд“, водещата дясна партия в страната. Преди три години обаче тя последва тогавашния министър-председател и лидер на „Ликуд“ Ариел Шарон, който напусна формацията и създаде собствено движение „Кадима“ (от иврит напред). Шарон твърдеше, че мечтата за велик Израел, простиращ се от Средиземно море до река Йордан, е непостижима и територията трябва да бъде поделена с бъдещата палестинска държава. Ливни е водещият представител на Израел в настоящите преговори с палестинците, които започнаха през миналия ноември в американския град Анаполис. Евентуалното й избиране за министър-председател вдъхва надежда, че тези преговори ще продължат и ще бъдат доведени до успешен завършек. Самата Ливни миналия месец ясно показа, че няма да сключва прибързани сделки. „Смятам, че всеки ненавременен опит за преодоляване на разногласията и постигане на споразумение, което не е цялостно, може да доведе до претупване на нещата само заради оказвания натиск“, заяви тя. Преди изобщо да се стигне до преговори, Ливни трябва да сформира коалиционно правителство. Тя ще се срещне с президента Шимон Перес и ще получи срок от 42 дни, в който да привлече достатъчно сродни партии за мнозинство в парламента. „Кадима“ има 29 места от общо 120 в Кнесета и ще се нуждае от 19-те на Лейбъристката партия, както и от тези на по-малките парламентарни формации, чиято подкрепа ще бъде спечелена по-трудно. Уменията на Ливни вероятно ще бъдат тествани в дълъг период на задкулисни преговори, преди да се стигне до сделка. Съставянето на правителство може да наложи някои компромиси, които впоследствие да ограничат възможността за споразумение с палестинците. Ливни ще работи в мъжка среда, където военният опит често е също толкова ценен, колкото и политическата находчивост. Вече й се наложи да оборва намеците, че е твърде слаба за поста. „Фактът, че съм жена, не ме прави слаб лидер“, заяви тя пред в. „Ерусалим пост“. „Не само генералите притежават необходимата решителност. Не бих се поколебала да дръпна спусъка при нужда“, продължава тя. Едно от най-големите предизвикателства пред нея е да внесе доза почтеност в покварената политическа система на Израел. Ливни има необичайно изрядна репутация, която й донесе прозвището „г-жа Клийн“. Тя обаче е изправена пред трудната задача да възстанови доверието на обществеността в колегите си. В крайна сметка нейният възход до най-влиятелния пост в Израел стана възможен след падането на досегашния министър-председател Ехуд Олмерт, който за последните две години пет пъти бе разследван за корупция.