Проф. Андрей Пантев, депутат от Коалиция за България Празникът, какъвто е Денят на независимостта – 22 септември, трябва да се усеща и отбелязва. Това не е ден, на който просто да има заря на гвардейците, тъй като тази дата е свързана с окончателното ни откъсване от една чужда и враждебна власт. И с окончателното ни присъединяване към една европейска политически, а и културна система. Този Ден на независимостта представлява декларация за възраждането, завръщането на Третото българско царство. Тогава се възстановява царският статут и в същото време на тази дата България, и в юридическо отношение, получава всички права да сключва договори, да обявява войни, да сключва съюзи, да държи железница на своята територия като своя държавна собственост и прочие. Все важни неща. Ако съвременният българин не знае достатъчно какво означава тази дата и какво се е случило на този ден, това не е вина само на историците, а и на самия съвременен българин, който дори не се интересува. Вече има доволно много статии, монографии, документи и спомени за това събитие, така че не можем да виним историците, ако едно събитие остане незабелязано. Трябва да се прояви интерес, да се отвори книга, интернет страница, да се потърси в някоя библиотека, вестник, тогава ще се види, че немалко е написано за тази дата. Бих си позволил да направя и едно сравнение между политиците тогава и политиците сега. Тогава политиците са били по-образовани, по-интелигентни, по европейци – не толкова като финес и поза, а като разбиране на тогавашния европейски дух. Били са по-дръзки и по-цивилизовани, което не означава, че сега в българския политически елит изобщо няма такива екземпляри. Ако трябва съвременният българин да се поучи с нещо от тази дата, това е, че сега няма една общонационална цел, каквато е била тогавашната Декларация за независимост. Подобна цел неглижира личните вражди, неприязънта, партийните страсти, дори и партийните принципи в името на една единна, обща българска държавна и национална идея. Този ден, за щастие, е залегнал в образователната ни система. Мисля, че това бе едно от хубавите неща на промените - този ден беше обявен за национален празник. Тук не става въпрос за кой знае каква гордост, защото всички държави на Балканите са част от тази независимост по един или друг начин, но трябва да имаме чувство за удовлетворение, чувство за реализация, както и за равенство с останалите европейски народи. Да, такова чувство трябва да изпитваме. Въпреки че според мен това не е най-големият ден на България. За модерна България най-голямата дата си остава 3 март. Тогава се появяваме на европейската карта. В духовен смисъл най-големият ни празник е 24 май Разбира се, правителството отпусна доста сериозна сума за отбелязването на Деня на независимостта – около 7.5 млн. лв. Но според мен българската история и празниците ни не са свързани с милиони. Добре е обаче българинът да познава историята и културата си, дори ако това трябва да стане с цената на отпускането на някакви суми от правителството. Българинът трябва да познава историята си! А това, което е решило да прави правителството – да популяризира този ден, не е лошо. Добре е и другите страни, макар повечето от тях да са преживели това събитие, да научат повече за нашата история. Особено, ако имат контакти с нас. Това е нашето културно, историческо и политическо наследство и е добре то да е известно навън. Но по-важното е ние да го знаем и да го ценим. По същия начин гледам и на пускането в обращение на специалната монета. Но въпреки това считам, че тази дата е достатъчно популярна сред тези, които искат да знаят. Онези, които не проявяват интерес към това събитие, не можем насила да ги накараме да излязат и да я отбележат. И не е необходимо.