Ципи Ливни не е Маргарет Тачър
Победата на външния министър на Израел Ципи Ливни в изборите за лидер на управляващата партия „Кадима“ не е изненадваща. Изненадващо е обаче, че тя спечели изборите с едва 1,1 пункта или само 451 гласа повече, докато социологическите сондажи прогнозираха преднина от 20 процентни пункта пред съперника й Шаул Мофаз.
В. "Ал Кудс ал араби"
Победата на външния министър на Израел Ципи Ливни в изборите за лидер на управляващата партия „Кадима“ не е изненадваща. Изненадващо е обаче, че тя спечели изборите с едва 1,1 пункта или само 451 гласа повече, докато социологическите сондажи прогнозираха преднина от 20 процентни пункта пред съперника й Шаул Мофаз.
Изборите породиха много въпроси за способността на Ливни, която няма богат опит, да управлява израелската държава в този труден за нея период. Ако успее да сформира ново правителство, Ципи Ливни ще се изправи пред сложни проблеми като нарастващата сила на „Хизбула“ в Ливан, ядреното досие на Иран, което се "нагорещява" с всеки изминал ден, и тъпчещия на място мирен процес с палестинците. Израелският гласоподавател показа, че променя склонността си да избира предимно най-силните генерали, когато чувства, че страната му е на такъв сложен кръстопът, на какъвто стои сега. Така бяха избрани Ицхак Рабин, Ехуд Барак и Ариел Шарон.
Сега обаче политическите предпочитания бяха в полза на Ципи Ливни, на която липса военен опит, а не на твърдолинейния генерал Шаул Мофаз, бивш министър на отбраната. Вярно е, че членовете на „Кадима“ не надвишават 74 000 души и трудно можем да кажем, че те представляват израелските избиратели и политическите им настроения. Ядрото на партията се зароди и израсна в лоното на "Ликуд". Повечето й лидери са бивши членове на "Ликуд", които се присъединиха към Шарон и неговия политически проект.
Обединението на „Кадима“
Ливни ще се изправи пред три основни предизвикателства. Първото и най-голямо от тях е да обедини партията, да преодолее разделението вътре в нея, което пролича при последните избори, и да убеди Шаул Мофаз да остане в партийните редици и да се откаже от намерението си да изостави политическата си дейност. Ако тя не успее да изпълни тази задача, това може да значи край на партията, защото половината й членове, които гласуваха за Мофаз, няма да са убедени в лидерството на Ливни.
Второто предизвикателство е да бъде сформирано ново израелско правителство и настоящата коалиция да остане на власт. Ако това не се случи, ще бъдат свикани предсрочни парламентарни избори - нещо, към което се стреми лидерът на "Ликуд" Бенямин Натаняху, тъй като социологически проучвания го сочат като кандидата с най-големи шансове да спечели.
Третото предизвикателство е как да се подходи към настоящите мирни преговори с палестинския партньор, след като се стигна до задънена улица и не бе постигнат никакъв напредък по решението за две държави. Близки до палестинския преговарящ екип не възлагат големи надежди на Ливни и очакват още премеждия в процеса на преговорите, ако израелското външно министерство бъде поето от съюзник на Олмерт. Ципи Ливни отказва компромис по въпросите за траен статут и решително подкрепя политиката на застрояване около окупирания Ерусалим и вътре в него.
Нова желязна лейди
Не е изключено тя да удовлетвори исканията на религиозната партия „Шас“, която настоя да бъде подписано споразумение Ерусалим да бъде неделима и вечна столица на еврейската държава като условие да остане в управляващата коалиция. Ливни иска да се представи пред израелското общество като желязна лейди, подобно на Маргарет Тачър и Голда Меир, и в същото време да измами света, като продължи преговорния процес, без да направи никакви отстъпки. С други думи - да има преговори само заради самите преговори. Ливни няма да стане Маргарет Тачър, нито дори Ангела Меркел, германския канцлер, защото Израел не е нито Великобритания, нито Германия, нито Израел при министър-председателя Голда Меир. Израел на Голда Меир бе излязъл като победоносец от Юнската война през 1967 г. срещу три арабски държави, а Израел на Ципи Ливни е слаб, разединен, излезе унизен от войната в Ливан и бе принуден да подпише примирие с „Хамас“, за да бъде спрян ракетният обстрел на палестинското съпротивително движение от ивицата Газа.