Владимир Анохин В. „Правда“ Да доставяш оръжие за грузинския агресор, да предоставяш бази на НАТО, да се заиграваш с Русия, че и да се надяваш да станеш проводник на енергийни ресурси в Европа. За малката България е твърде прекалено – може да й дойде в повече. Затова нейното ръководство си мълчи по въпроса за войната в Кавказ… През 2007 г. България достави на Грузия въоръжение и военна техника за над 70 млн. долара. Според официалната статистика общият обем на износа за отбраната за миналата година е съставил 200 млн. долара. Определено над една трета от поръчките се падат на Грузия, която уверено заема първо място в списъка на получатели на българско оръжие. В регистрите на ООН по конвенционални оръжия за 2007 г. се привеждат данни на грузинското правителство за доставките от България. 46 противотанкови ракетни комплекса “Фактория“ (“Фагот“) и 150 ракети с тях, 10 000 ракети S5KP, тридесет 60-милиметрови миномета S6-210, 3500 автомата AR-M1 (модификация на АК-47) и 1000 картечници. Преди това България е доставяла на Грузия малки десантни кораби 106К, противотанкови ракетни комплекси“ Конкурс“ и „Корнет“, 120-милиметрови миномети М-43, зенитни системи “Шилка“, ръчни противотанкови гранатомети РПГ-7 и РПГ-22, а също така различни видове боеприпаси, в това число противотанкови и зенитни ракети, патрони за стрелково оръжие и гранати за миномети. Москва и Вашингтон в битката за София България е разположена на кръстопътя на най-важните морски транспортни пътища, простиращи се от Черно и Средиземно море до Атлантическия океан, което й позволява да създава тесни търговски отношения не само със страните от Европа, но и с тези от Азия и Африка. И България иска да се възползва от това. Като не се съобразява с нищо. Има ли в региона победeни или победители? България има множество аргументи в полза на своята гледна точка. Ако победят САЩ и Саакашвили – тя е европейска страна и привърженик на демокрацията. Ако Русия стане победител – може да си спомни съвместната борба с турците и общата вяра. Мярката е повече йезуитска, отколкото православна. Но в политиката това се случва постоянно. Върху съвременната геополитическа карта на света България се превръща все повече в троянски кон, от който не знаеш какво да очакваш. Сега положението на София е достатъчно трудно. Територията на България се дели на три икономически района: западен, югоизточен и североизточен. Център на западния район е Софийско-Пернишкият промишлен комплекс, който произвежда около 30% от електроенергията и всички черни метали в страната, а също така е специализиран и в машиностроенето. Ключова роля в индустриализацията през 50-те и 60-те години са изиграли пернишкият въглищен басейн и кремиковското находище на желязна руда. Главното – да се продава оръжие В югоизточния район с главни промишлени центрове Пловдив, Бургас, Стара Загора и Хасково е развита цветната металургия, химическата промишленост, производството на строителни материали и други отрасли. Основните видове селскостопански продукти в този район са пшеница, царевица, тютюн, ориз грозде, плодове и зеленчуци. Но това е за благоприличното общество. Главното за българина - да продава оръжие, а на кого - не е важно. В хода на индустриализацията и перестройката станаха промени в отрасловите структури на промишлеността и на пръв поглед крупни изменения в териториалната й структура: оформиха се нови промишлени райони и центрове отвъд границите на главния, столичния индустриален район при общ подем в преразпределението на север и изток по територията на страната. Едновременно рязко се увеличи обемът на производство и се усложни структурата на такива ранно възникнали промишлени центрове, като София, Перник, Пловдив, Габрово, Русе. Но във военната област възникнали въпроси. Откъде в Грузия би могла да пристигне огромна пратка с оръжие, и то по „цени на борсата“? Изглежда, има напълно логичен отговор. Избавяйки си от “греха на Балканската война“ и опитвайки се да се превъоръжи по натовски образец, България напоследък търси потенциални купувачи по целия свят, готови да купят дори евтино оръжие старо съветско производство и продукция на местните предприятия на военнопромишления комплекс, който още не е достигнал западното ниво. За София това въоръжение вече е по-скоро бреме. Северният алианс го счита за „принципно остаряло“. В същото време много предприятия и някои частни лица са готови да припечелят нещичко за неговата доставка в така наречените трети страни, към които освен Ангола, Сомалия и Либерия сега безусловно се причислява и Грузия. “Първата лястовичка “на крупния оръжеен скандал стана споразумението между правителствата на Грузия и България за доставката на продукция на ВПК на България за Грузия за сумата от 12 милиона долара. За това още през август 2004 година писа българският вестник “Сега“. В материала, озаглавен „Грузия активно купува наше оръжие“, се съобщаваше, че до края на 2004 година България е изнесла за Грузия оръжие и боеприпаси, произведени основно във военните заводи на страната – „Дунарит„ – Русе, “Арсенал“ – Казанлък, ВМЗ – Сопот“. Тиха като мишка Интересно, че в същото време официална София се е възползвала от международното законодателство, тълкувайки го по собствен начин: щом като Грузия не е страна, на която е наложено международно ембарго за доставка на оръжия, защо да не се възползваме от тази ниша? Българските военни експерти бяха уверени, че цялото доставено оръжие в Грузия е достатъчно да се въоръжи многохилядна армия, която да води бойни действия срещу Южна Осетия. Сега България си трае като мишка. Тя иска да остане незабелязана в геноцида, предизвикан от Грузия, и същевременно да получи облаги от своето геополитическо положение, като разположи на своя територия част от руските енергоносители в Европа, както и украинско-полско-турския газопровод. Но в този случай може да стане “хитрата сврака с двата крака“.