Bloomberg Председателят на Федералния резерв (Фед) Бен Бернанке очевидно смята, че може да използва целеви извънредни заеми вместо още едно сваляне на лихвения процент, за да измъкне „Уолстрийт“ от кредитната криза. Фед остави във вторник основната лихва на 2%, като се оправда с рисковете за ръста и инфлацията. Два дни по-рано властите позволиха на брокерите да използват ценни книжа като допълнителна гаранция по заеми, за да охладят стреса от банкрута на Lehman Brothers. Часове след срещата Фед се съгласи да заеме $85 млрд. като част от правителствено придобиване на AIG. Стабилни цени преди всичко Централната банка пренебрегна призивите на някои инвеститори да свали лихвата и продължи да се придържа към мандата си, който я задължава да осигури стабилни цени, разчитайки на търговия в кеш с американски държавни дългови книжа и преки заеми с цел да бъдат балансирани последиците от кредитния крънч. Стратезите вярват, че „намаляването на лихвите за финансиране е неудобен инструмент и неподходящ за финансовите пазари“, казва Стюарт Хофман, главен икономист за САЩ в PNC Financial Services Group, Питсбърг. Той е и бивш икономист от Фед. Вместо това властите разчитат на „творчески и иновационни пътища за вливане на финанси в системата“. Фед обаче се измъкна на косъм във вторник от сваляне на лихвата. В съобщението на Американската централна банка след срещата се казва, че напрежението на финансовия пазар се е „повишило значително“. Безработицата се покачва, ръстът на износа се забавя, а рисковете за икономическия прираст и инфлацията са „повод за силна тревога“, казва Федералният резерв в своето изявление. След срещата си от 5 август стратезите бяха притеснени само от инфлацията. Резервът вчера пропусна да спомене обаче за повишени очаквания от ръст на цените. Предпоставки за принуда „Резултатът ще зависи от данните за икономиката“, каза в интервю пред Bloomberg Television бившият президент на Фед в Сейнт Луис Уилям Пул. Ако продажбите на дребно, промишленото производство и заетостта са слаби, „това може да принуди комитета да свали лихвите“. Сриващите се цени на суровините, включително спадът от 37% на суровия нефт от пика от 11 юли, отслабиха напрежението върху Фед за борба с инфлацията. Министерството на труда съобщи във вторник, че индексът на потребителските цени е паднал с 0,1% през август. Така наречените същински цени, които изключват хранителните стоки и енергията, се качиха с 0,2% след юлския скок от 0,3%. Хаосът, който започна с колапса на американския събпрайм ипотечен пазар, струваше на световните финансови институции $516 млрд. от отчисления и загуби от началото на 2007 г. Фирмите набраха $362 млрд. капитал в отговор. Откакто кредитната криза започна през август 2007 г., Фед понижи лихвения процент върху преките заеми към търговските банки и създаде една заемна програма за банките и две за брокерските къщи. Тя също даде гаранции при продажбата на Bear Stearns на JPMorgan Chase, като пое ипотечно-гарантирани дългове и други активи за $29 млрд. Придобиването на AIG Късно във вторник Фед се съгласи да заеме $85 млрд. на AIG – най-голямата застрахователна компания в света, която пострада от милиарди долари отчисления по инвестиции в книжа, свързани с ипотеки. Така правителството се сдобива със 79,9% акционерен дял в компанията. Представители на Фед казаха на репортерите, че разнообразните операции на AIG във финансовите пазари, включително значителният бизнес извън юрисдикцията на застрахователните регулатори, означават, че компанията се нуждае от спасение. „Фед е уверен, че фундаменталните проблеми и кризата на ликвидността на финансовите пазари могат да бъдат посрещнати адекватно с разнообразни инструменти, които има на разположение“, казва Дейвид Реслър, главен икономист в Nomura Securities International, Ню Йорк. „Но няма нужда от насилствена макроикономическа политика.“ Редуцирането на лихвения процент Засега новите механизми на заемане и намалението на лихвите с 3,25 процентни пункта в последната година не успяват да възстановят междубанковото заемане. Централните банки по света наляха над $210 млрд. във финансовата система само през тази седмица в опити да облекчат сътресението на кредитния пазар. Нюйоркският Фед инжектира $70 млрд. временни резерви в банковата система на 16 септември и $70 млрд. на 15 септември – най-голямата сума от терористичните атаки на 11 септември 2001 г. насам. Централната банка също осигури милиарди долари чрез преки кеш заеми и държавни дългови книжа. Банките обаче все още се нуждаят от пари в брой, което пък вдига лихвите по краткосрочните заеми. Лихвата по овърнайт депозитите в долари е скочила над два пъти от рекорда си през 2001 г. Овърнайт лихвата се повиши с 3,33 процентни пункта до 6,44 във вторник, което е най-големият скок за последните 7 години по данни на Асоциацията на британските банкери. През юни тя беше 2,07%. Икономистите смятат, че икономиката ще се забави до 1,2% годишен ръст, или по-малко от половината от скоростта от предишното тримесечие, тъй като потребителските разходи през тримесечието все пак продължават да са забавени. Това сочат данните от проучване на Bloomberg, проведено този месец. „Трусът на финансовите пазари затегна финансовите условия“, казва в интервю за Bloomberg Radio Браян Сак, бивш шеф на отдела за валутни и финансови пазари към Фед и вицепрезидент на Macroeconomic Advisers, Вашингтон. „Това наистина ще наложи въздържание на икономиката.“