Ройтерс Европейският съюз започва да свиква с мисълта, че ирландските гласоподаватели скоро няма да се отметнат от отрицателния си вот за Договора за реформа на ЕС и блокът ще трябва да продължи да работи със сегашните си институции, твърдят вътрешни източници. В официални изказвания френският президент Никола Саркози, който в момента оглавява ротационното председателство на Европейския съюз, изразява надежда, че ще намери решение за преодоляване на ирландското "не" на Лисабонския договор, одобрен от повечето от останалите страни членки в срок преди срещата на върха на блока през декември. Европейската комисия, Европейският парламент и правителствата на страните членки обаче започват да осъзнават, че изборите за Европарламент догодина и назначаването на следващата комисия ще станат според сега действащия Договор от Ница. Това означава по-голям законодателен орган без преразпределението на местата, което се предвижда в договора за реформа и по-малък изпълнителен орган, в който на държавите членки се пада средно по-малко от един представител. Ощетените ще бъдат страни, като Испания, Франция, Швеция, Австрия и Италия, които трябваше да получат повече места в Европарламента съгласно Лисабонския договор. Ефектът от предвиденото в Договора от Ница съкращаване на състава на Европейската комисия може да бъде много ограничен. Широко разискван е вариантът в комисията да има представители на всяка държава освен на тази, от която е върховният представител за външната политика и сигурността. Той ще стане заместник-председател на комисията, ако Лисабонският договор влезе в сила. Останалите 26 страни от ЕС вероятно ще са ратифицирали текста до края на годината въпреки отчаяната съпротива на Чехия в лицето на президента евроскептик Вацлав Клаус. Проучванията на общественото мнение в Ирландия обаче показват, че 70 процента от гласоподавателите са против втори референдум за същия договор. Във връзка с това министри и еврокомисари твърдят, че ако в близко бъдеще се окаже натиск върху ирландския премиер Брайън Кауън да организира ново гласуване, това ще предизвика обратен ефект. Няма просто решение Освен това Ирландия, която дълго време имаше най-бързоразвиващата се икономика в Западна Европа, е изправена пред първата си рецесия от 25 години насам, което прави евентуален вот още по-рискован. Кауън трябва да разговаря с останалите лидери на страните от ЕС на среща на върха в средата на октомври, но официалните представители в Дъблин дадоха ясно да се разбере, че е малко вероятно той да предложи някакъв начин за изход от ситуацията преди декември. "Няма прост отговор на въпроса как да продължим напред", призна председателят на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг. Миналата седмица поръчано от правителството проучване на общественото мнение в Ирландия показа, че избирателите в страната са отхвърлили договора, защото са били зле информирани и са се опасявали от редица въпроси, като евентуалната опасност да бъдат призовани на военна служба в бъдеща европейска армия, както и от загубата на влияние в разширения ЕС. Министър от една от новите страни - членки в Централна Европа, пожелал анонимност, предупреди, че проучването в Ирландия разкрива дълбоко вкоренени проблеми, които няма да бъдат лесно преодолени в обозримо бъдеще. "Става дума за неспособността на елитите в ЕС да комуникират помежду си, както и за страха от загуба на влияние", каза той. Може да изглежда иронично, но един от въпросите, които тревожат ирландците, е дали малките държави, като тяхната, ще продължат да имат свои еврокомисари в Брюксел. Лисабонският договор предвижда от 2014 г. съставът на комисията да бъде намален на 16 членове, които трябва да се назначават на ротационен принцип, освен ако правителствата на страните от ЕС не решат единодушно друг вариант. Френското председателство и представители на ЕС лансираха идеята да се поеме политически ангажимент всяка страна членка да има по един еврокомисар като част от пакет от успокоителни мерки, които да убедят Ирландия да ратифицира Лисабонския договор.