Михаил Рангелов „Топлофикация“ врътна кранчето на топлата вода на изпълнителния директор на „Булгаргаз“ Димитър Гогов. Това стана няколко седмици след като доставчикът на газ заплаши да спре природния газ заради просрочени задължения. Явно студените душове са оказали положително влияние и са стоплили отношенията между двете компании. В крайна сметка „Булгаргаз“ запази количеството на доставките на природен газ за топлофикацията с условието, че ще следи за коректността на плащанията. Това обаче съвсем не е първият пример на преход от общите условия към частния случай. Министърът на енергетиката Петър Димитров вечеря няколко пъти на свещи, след като от „ЧЕЗ - Електро“ му дръпнаха шалтера. Както се оказа по-късно - по погрешка. Факт е обаче, че това стана, след като цялото увеличение на тока отиде в Националната електрическа компания, а производителите – разните там ТЕЦ, АЕЦ и ВЕЦ, както и електропреносните дружества, обраха само трохите от енергийната трапеза. Тези действия на монополистите будят притеснения у доста хора. Защото по почина на софийските топлофикация и енерго може да започнат да действат и голяма част от останалите дружества, предоставящи услуги на крайния потребител. Да се готвят регулаторите Мрачните перспективи са най-вече за членовете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и нейния председател проф. Константин Шушулов. Няма да е зле те отсега да се приготвят за живот в условията на военен комунизъм и тотална липса на комунални услуги – все пак комисарите определят цените на парно, електроенергия, вода и газ. От изброеното единствено спирането на кранчето с газа няма да се отрази на удобството им. И то защото в София почти няма битова газификация. Останалото ... Дисциплиниращ ефект върху властта Възможно е обаче подобни действия да имат и дисциплиниращ ефект. Затова няма да е лошо превантивни мерки да се вземат и по отношение на правителството и отделни кметове по места. Например за начало може да се спре извозването на боклука пред къщите на Бойко Борисов и Сергей Станишев. Всякакви разногласия ще бъдат забравени между първата и третата седмица (в зависимост от количеството и качеството на изхвърляните боклуци). Строителството на новия завод за отпадъци пък ще започне между четвъртата и петата седмица. Тогава основният спор между кмет и премиер ще бъде кой да държи кирката и кой лопатата по време на първата копка. Да запазим Етем от бедствия Не дай си Боже обаче вицепремиерът и министър на извънредните ситуации Емел Етем да изпадне в извънредно положение. Например наводнение или пожар във фризьорския й салон. И пожарната вместо да й помогне, да започне да създава кризисен щаб, след което да си прехвърля отговорността по гасенето на пламъците с другите държавни ведомства. Единственото, което може да ни успокои, е, че обикновено при бедствия и аварии, Етем е в чужбина. Освен това твърде е възможно да си плаща сметките. Пък и вицепремиерката едва ли обитава комунална квартира в някое многоетажно софийско общежитие. Военният министър – в запас Положителен ефект ще има, ако министърът на отбраната Николай Цонев бъде извикан в запаса. Освен че ще се запознае в детайли с утилизацията на бойните припаси, в часовете по самоподготовка ще има възможност да се запознае в детайли със Закона за въоръжените сили и предлаганите изменения в него. И когато следващия път се появи в сутрешния блок на някоя телевизия, ще може да цитира членовете и алинеите наизуст. Защото преди това старшината на ротата ще го е препитал върху материала. А в казармата перспективата за десеткилометров марш с пълно бойно снаряжение за наказание е изключително мотивираща за взимане на изпитите. Така че нека държавните ни мъже (и дами) нека не забравят, че все пак са клиенти на големите компании. Нека, когато взимат решения в ущърб на обикновения потребител, да решават като за себе си. Защото никой не е застрахован от произвола на монополистите.