Димитър Абаджиев, независим депутат България е член на Европейския съюз и затова ни е нужна нова конституция, която да отговаря на новите европейски изисквания и реалности. А свикването на Велико народно събрание (ВНС) е единственият начин да се случат исканите промени. Нека не забравяме, че създателите на сегашната конституция я направиха в едни посттоталитарни условия и сътвориха труден механизъм за нейните радикални промени. Сега, ако искаме да променим основно съдебната система, ако искаме да променим радикално взаимоотношенията между институциите, ако искаме да намалим броя на народните представители, да въведем нова избирателна система трябва да се свика ВНС. Такова беше и тълкуването на Конституционния съд през 2003 г., когато той определи какви са правомощията на Великото народно събрание. Личното ми мнение е, че това трябва да е последното ВНС, защото такава институция е отживелица и архаизъм, който трябва да бъде премахнат. Но за да бъде премахнат, първо трябва да бъде свикан, за да се приложи за последно тази процедура. Колкото и тежък да е този механизъм, колкото и да е труден, той трябва да се задвижи. За всеки в България е ясно, че сегашният политически модел е неадекватен и не ражда нищо продуктивно за самото общество и за хората. По отношение на промените в местната власт не бих могъл да определя коя идея е добра и коя не, но промени в конституцията са нужни и в такава посока. Местната власт трябва да получи най-сетне нови правомощия за да има истинско самоуправление и да се въведе тристепенно управление. Да има адекватност между мажоритарния избор на кметовете и техните правомощия. И това са само част от идеите. Изборът на народни представители също е обект на дискусии. Мисля, че за България най-приложим ще бъде моделът на Германия, чиято избирателна система е смесена – половината от народните представители се избират пряко от хората, а другата половина пропорционално. Това е една добра система, тъй като се избягват неудобствата на чисто мажоритарния и на пропорционалния вот. В същото време поименният елемент на гласуването действа стимулиращо на партиите, като ги кара да избират за водачи на листи личности, а после съответно могат да ги отзоват. Броят на народните представители също трябва да бъде намален наполовина. По моему 240 депутати (толкова са в момента, б. р.) са много за толкова малко население, каквото е българското. При сега действащата конституция има много неясноти и за правомощията на президента – постоянно възникват спорове, включително и споровете от последните дни между Министерството на отбраната и президентската институция. Има известна неадекватност между по-малките правомощия и това, че държавният глава се избира пряко от народа. Така че и този въпрос трябва веднъж завинаги да се реши от Велико народно събрание. Ако президентът е с по-малко правомощия, както е сега, той би трябвало да бъде избиран от самото Народно събрание. Ако пък е с повече правомощия – да се избира мажоритарно, но какво ще бъде решението, може да се произнесе само орган като Великото народно събрание. В случай че ВНС бъде свикано, то трябва да прекрати мандата на този президент и да започне на чисто при много по-ясни правомощия. По мое мнение те трябва да бъдат по-ограничени, да се засили републиканският характер на управлението. Още от времето, когато бях заместник-председател на СДС (2000 – 2002 г., б. р. ), участвах в изработването на “Четири идеи, които ще променят България“. От тогава съм защитник на идеята, че прокуратурата трябва да е част от изпълнителната власт За да бъде тя продължител на държавната воля за разкриването на престъпленията и целият доказателствен материал да се внася в съда, защитавайки това, което е направил съответният прокурор с помощта на полицията. Това ще доведе до много по-малка възможност за прехвърляне на отговорностите. Може да има и други идеи, но при всички случаи съгласно тълкуване на Конституционния съд, за да има радикални промени в съдебната власт и преместване на отделни части на съдебната власт, е нужно решение на Великото народно събрание. На едни такива промени Европа би погледнала само позитивно – тя констатира проблемите и ни даде препоръки в такава посока. Тя няма да ни даде решенията, но ръководейки се от препоръките й, ние можем сами да си помогнем.