Иван Р. Тодоров, анализатор, „Политикъл Кепитъл-България“ В края на юли Емилия Масларова обяви, че минималните осигурителни прагове ще бъдат вдигнати като "дисциплинираща мярка за спазване на трудовото законодателство". След три години на поста министър Масларова демонстрира искрено учудване и изненада от проверка, установила, че голяма част от заетите получават възнаграждения, за които не плащат осигуровки, а 90% от проверените работодатели осигуряват работниците си върху най-ниските осигурителни прагове. Без да се замисли за първопричината за наличието на такъв голям процент от “сиви” плащания, с типичен за ляв министър маниер тя се насочи към един от административните начини за налагане на осветляване на доходите. Очевидно обаче нейната амбициозна заявка имаше и характера на PR намигване към трудещите се българи. Защото малцина обърнаха внимание на факта, че Масларова няма формални правомощия да влияе върху размера на осигурителните прагове. Те се договарят между работодателите и синдикатите по отрасли. Министърът на труда ги определя административно само там, където не е постигната договорка. Самите преговори, които започнаха в началото на септември, приключиха относително бързо. На практика това договаряне ще засегне 2 млн. наемни работници от всички икономически дейности. Там, където синдикати и работодатели не са водили преговори, ще се наложи административно средното увеличение, постигнато за 2009 г. - 26,6%. Очаква се тазгодишното повишаване на облагаемите нива да изземе близо 500 милиона лева от бизнеса в полза на бюджета. Фактът, че голямата част от организациите на работодателите се съгласиха без големи пререкания да вдигнат осигурителните прагове, показва, че досегашната политика на намаляване на облагането върху заплащането на труда дава позитивен резултат за доброволно изсветляване на доходите. Въпреки тази постепенна положителна тенденция, с натиска си за повишаване на минималните нива държавата и синдикатите показаха, че нямат достатъчно доверие в този доброволен процес. Работодателите просто получават свободата да договорят разумни за тях граници и впоследствие да се съобразят с административно наложени мерки. Няма съмнение, че укриването на доходи е порочна практика, която се прилага масово в България. Повишаването на минималните прагове има единствената цел да накара работодателите да внасят осигуровки върху суми, по-близки до реалните заплати на техните служители. От там пък да се увеличат приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване, чрез които би трябвало да се смекчат дефицитите в тези системи. Въпросът е, че тази мярка атакува последствието от проблема, а не неговата първопричина. Поради това ефектът винаги ще е частичен, като в случая има опасност дори от задействане на негативни процеси в някои сектори на икономиката През миналата седмица вече се надигна глас, че високият ръст на минималните прагове за 2009 г. няма да намали сивата икономика, но ще предизвика съкращаване на персонал. Това сториха работодателите, в чиито браншове административно ще бъде наложено нарастване с 26,6%. С вдигането на осигурителните нива ще се получи известно общо осветляване на заплащането. Основното, което се постига обаче, е, че управляващите посочват нови минимални стойности, към които да се “преместят” работодатели. Това няма да е проблем за големите компании, но може да затрудни онези малки фирми, работещи в сектори, в които заетите са преобладаващо с ниска квалификация и производителност на труда. Това може да предизвика нова вълна от укриване на доход и повече неформална заетост. В България сивата икономика продължава да заема значителен дял, тъй като разходите на част от фирмите за оставане в светлата част са по-високи от разходите им в сенчестата. Самите работници предпочитат да взимат повече пари “на ръка”, защото им липсва стимул за осигуряване върху по-високи доходи заради преразпределителния характер на пенсионната система. Поради тази причина социалните осигуровки преобладаващо се приемат като чисти данъци – те не създават усещането, че гарантират в перспектива материално обезпечение в личен план. Поради нереформираната пенсионна система вноските се възприемат главно като изземване на доход, което ограничава гражданите във възможността да инвестират собствените си пари за обезпечаване на собственото си бъдеще. Остава изводът, че най-добрият стимул за изсветляване на икономиката по отношение на заплащането на труда е намаляване на данъчноосигурителното бреме. В допълнение е необходима реформа на пенсионния модел от сегашната разходопокривна система, с преобладаващо държавно участие, към частна капиталонатрупваща система. Положителните характеристики на втората са многобройни, като част от тях са свързани с повишаване на стимулите на гражданите да се осигуряват на база на реалните си доходи. При нея има пряка връзка между личния принос на всеки осигуряващ се и размера на пенсията, която ще получава. Колкото по-рано човек е започнал да се осигурява и колкото по-големи са вноските, които прави, толкова по-голяма ще е натрупаната сума по личната партида. По този начин пенсионните вноски престават да се приемат от осигурените като данък върху труда. В крайна сметка както в повечето сфери положителният отговор на проблемите трябва да се търси в провеждането на реформи. Засега обаче родните управляващи го откриват основно в административно наложените мерки.